Читать «Криожега» онлайн - страница 173

Устните на Майлс помръднаха.

— За щастие, ворските възгледи за шуробаджанащината се радват на широко междукултурно одобрение дори на тази дегенератска планета, както без съмнение би я нарекъл покойният ни дядо. Но и ти стой далече от моя случай.

— Не проявявам и най-малкия интерес към твоя случай, благодаря. Какъв е той, между другото?

— Рейвън не ти ли каза?

— Не, мълчи като риба проклетникът.

Е, никой не би могъл да твърди, че представителите на клана Дърона гледат лекомислено на поставените им задачи.

— Всичко започна с опита на една кибуанска крионична компания, „Бялата хризантема“, да разшири бизнеса си на Комар.

— О, това вони.

— Вече си чул?

— Чувам го от теб. Но от пръв поглед е ясно, че финансовото, културното и чисто физическото разстояние са неоправдани и необясними. — Марк се поусмихна. — А и ти си тук, което само по себе си винаги е знак за нещо гнило.

— Хм — каза Майлс. — Е, тази история с „Бялата хризантема“ вече се разследва и ситуацията започва да се изяснява. Повече или по-малко. Но междувременно изникна страничен проблем — с въпросния „Нов Египет“ — и там нещата се усложниха. — Той стисна зъби. — Опитвам се да минимизирам косвените щети. Става въпрос за едно местно хлапе, което сега плаща данък, задето се сприятели с мен. Добри намерения, Марк. Пътят ми е павиран с тях.

— Толкова по-добре, че аз не страдам от такива. — В очите на Марк проблесна умно пламъче, което не вещаеше нищо добро. — Тази планета не е твоя, нали знаеш. Не можеш да оправиш и нея.

— Така е, но… добре де, така е. Но.

— Само гледай да не оставиш твърде много отломки след себе си. Това място може да ми бъде полезно.

— Вече го каза. — След кратко колебание Майлс продължи: — Удължаване на живота, казваш. Тази разработка по-обещаваща ли е от последните две гениални изобретения на „Дърона“? Които ти посрещна с такъв ентусиазъм и които, ще ме извиниш за израза, предадоха богу дух още на лабораторната маса?

— Рано е да се каже. Но единственото изпитание върху човек досега дава надежди. Обектът беше Лили Дърона, в случай че се чудиш.

Ред беше на Майлс да вдигне вежди.

— Добре де, смятай ме за официално впечатлен, щом Лили е приела да го изпита върху себе си.

Усмивката на Марк изгуби блясъка си.

— Лили… Лили нямаше голям избор. Или време нямаше, по-скоро.

— Не сте го изпитвали върху възрастни мъже значи? Като си говорим за недостиг на време и прочие.

Майлс и клонираният му брат си размениха погледи с еднакво съдържание и Марк каза:

— Мислиш ли, че изобщо би приел да опита?

— Хм, мен не би послушал. Но майка ни може и да успее. Понеже е бетанка и така нататък. Мре си за наука.