Читать «Криожега» онлайн - страница 176

Въображението на Джин се подпали. Домашното клониране на дребни животни не беше чак толкова сложно, ако разполагаш с необходимото оборудване. А такова можеше да се купи от магазините за домашни любимци. Ако уцелеше някоя разпродажба, можеше да мине и по-тънко. Подобна апаратура едва ли се валяше в кофите за боклук, но на старо сигурно можеше да се намери…

— Доом! — каза жално сфинксът.

— Ама тя говори! — изписка Мина и лицето й се размаза в щастлива усмивка.

— Според файла с инструкциите знаят двайсетина думи — каза Джин. — Не знам дали човек може да ги научи и на още, като при папагалите.

— Може да опитаме…

От другата страна на стъклото майка им издаде звук на отчаян майчин протест. Този звук му беше познат като междинния километричен камък на други подобни преговори, затова Джин се окуражи. Но този път майка му каза:

— Джин, в момента дори нямаме дом, където да я заведем. О, не, чак сега се сещам! Какво стана с апартамента ни, с всичките ми неща? Едва ли някой е плащал наема на жилище, в което не живее никой. О… и банковата ми сметка… какво е станало с парите ми, след като ме замразиха? Ако нямам нито работа, нито пари, нито място, където да отидем…

— Леля Лорна прибра част от дрехите ти, мамо — каза Мина. — Държи ги в кашони на тавана. Моите неща и на Джин също ги прибра. Но се наложи да продаде големия диван, кухненската маса и едно-две други неща, за които нямаше място у тях.

Консул Ворлинкин се обърна към майка им и каза през стъклото:

— Тези проблеми са решими, мадам Сато, и не са спешни при това. Няма нужда да ги решавате днес, нито всичките накуп. Като част от случая на лорд-ревизора — понеже сте, повече или по-малко, защитен свидетел, — непосредствените ви нужди ще бъдат поети от консулството.

— А приятелите ми, съмишлениците… какво е станала с другите, тези, които не са били убити или замразени от „Нов Египет“? Ами ако и те… — Гласът й пресекна.

— Първата ви задача е да се възстановите физически — каза Рейвън-сенсей. Изглеждаше притеснен от внезапната тревога на пациентката си. — Нормалното ви душевно състояние също ще се възстанови по реда си. След две до четири седмици, а не след два до четири дни — трябва да си дадете време.

— Времето никога не ми е стигало. — Тя притисна слепоочията си с ръце. — А и това ужасно същество…

Ворлинкин се изкашля.

— Не знам дали лорд-ревизорът е обмислил ситуацията от всички страни, когато е приел животното. Все пак на първо време сфинксът би могъл да остане в задната градина на консулството при другите животинки на Джин. Те не пречат на никого там. Дори внасят известно разнообразие, бих казал. И без това не използваме градината за нищо.

Тя въздъхна, скръсти ръце и дори се засмя, с което успокои растящата тревога на Джин.

— Предполагам, че изглежда толкова несъразмерно и застрашително голям, защото ми е под носа — каза тя, но очите й се спряха на Джин и Мина, а не на сфинкса.

Понеже тази нощ явно нямаше да се връщат в консулството, Ворлинкин позволи на Джин да говори по комуникатора му с лейтенант Йоханес и да го инструктира как да се погрижи за животинките му. Йоханес прие допълнителните задачи, без да сумти. Значи поне това беше уредено.