Читать «Криожега» онлайн - страница 172

— Здрасти, Карийн.

Тя му показа зъбките си. В усмивка. Май.

— Здрасти, Майлс. Как я караш?

— Не толкова добре, колкото си мислех, очевидно. — Той хвърли последен поглед към малката стая — все така празна, — след което се обърна. Тенбъри, благословен да е, междувременно беше успял да поуспокои Яни и двамата тръгнаха да търсят медтехник Танака.

Откъм багажника на консулския ван се чу пронизителен врясък.

— Вън! Въннн!

Веждите на Ворлинкин подскочиха.

— Да не сте отвлекли още някого? — В тона му се долавяше известно негодувание, но примирението беше повече. Майлс се сети за онези бабини деветини, дето водата била по-силна от камъка. В дългосрочен план. Ръбовете на консула бяха започнали да се оглаждат.

— Този път не съм отвличал никого. Джин, гвардеец Роик има подарък за теб. Жив.

— Наистина ли? — Момчето се напрегна като струна и впери поглед в багажника. Майлс даде знак на Роик и той отведе Джин да го запознае с новия му домашен любимец. „Чудесно се разбират с деца“, така беше казала секретарката на Уинг.

„А ти откога вярваш на тези хора?“ Неспособна да устои на любопитството си, Карийн тръгна след Роик и детето.

Майлс се обърна към Ворлинкин и Рейвън и каза тихо:

— Рейвън, кога най-рано можем да изведем мадам Сато от изолатора?

— И да я преместим в консулството ли? — попита Ворлинкин.

Майлс кимна.

— Първата ни отбранителна линия падна. Имам предвид секретността. Консулството предлага най-добри възможности за отбиване на атаки от законово естество. Де да предлагаше същата защита и срещу атаки от незаконно, силово естество. Имам нещо предвид и по тази линия, но още не е пристигнало.

Рейвън стисна устни с явна неохота. Типично по докторски.

— Утре? Не че биоизолацията й е на ниво и сега покрай децата, които влизат и излизат непрекъснато. Всеки може се окаже преносител на бацили, дори да е малолетен и сладък.

— Добре, натъпчи я с всички имуностимулатори, които имаш в арсенала си…

— Вече го направих.

— В такъв случай имай готовност да се изнесем утре сутрин, възможно най-рано. Всъщност, Ворлинкин, би било, хм, разумно, ако останеш тук тази нощ. Бъди готов да пристъпиш към изтеглянето на мадам Сато и децата й при минимално предизвестие. — После добави неохотно: — И Лейбер също.

— Мислите ли, че от „Нов Египет“ ще се задействат толкова бързо?

— Нямам представа. Всички тези шефове на криокорпорации създават впечатлението, че по-скоро биха се скрили зад стена от адвокати, отколкото да прибегнат до услугите на наемници, да речем, но мошениците от „Нов Египет“ вече доказаха, че при нужда могат да действат бързо. И въпреки фаталните издънки действията им отпреди година и половина сигурно са им изглеждали успешни за времето си. Така или иначе, горещо им желая една тревожна и безсънна нощ, докато се опитват да хванат краищата на цялата тази бъркотия.

Ворлинкин смръщи вежди и се замисли, а Майлс се обърна към своя клониран брат.

— Ами ти?

— С Карийн прескочихме от Ескобар, за да погледнем отблизо една сделка с недвижим имот, за която ми каза Рейвън — отвърна невъзмутимо Марк. — Накратко, по всичко личи, че клиентелата на мадам Сузе открива страхотни възможности пред „Дърона Груп“ за провеждане на широкомащабни изпитания с последните ни открития в удължаването на живота. Ако се окажа прав, смятам да купя това място от клетия му настоящ собственик, някой си Фува, с все пасивите. — Марк врътна палец надолу. Явно имаше предвид замразените хора, които спяха в криочекмеджетата си на най-долното ниво. — Ще го приема като лична услуга, лорд-ревизор братко, ако не ми се бъркаш в Сделката.