Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 50

— Несъмнено не е имало нищо подобно. Ние, потомците на Първородните, винаги сме имали слабост да придаваме на обикновени символи човешки качества и дори свръхестествени сили, сякаш се опитваме да компенсираме изгубеното. Легендите ни са изпълнени с дирене на разните измислени места — Кантара, домът на вечния живот, Бир Биркат, езерото от чисто злато. Трябва ли да продължавам?

— Не. Достатъчно беше ясен. Учените от Даурия са допускали твърде много грешки, тълкувайки неясни пасажи буквално, основавайки доктрините си връз тях — вероятно рискувам да задълбоча грешките им.

Коментарите на Фемандерак не направиха впечатление на архиваря, който продължаваше да построява аргумента си.

— Дори Фуирфадът, обиталището на Най-възвишения, може да е символ.

— Огнението да е просто символ? — философът се опита да овладее възмущението си. — Дори в Даурия никой не се е осмелил да каже нещо подобно. Някои от нас посвещават живота си в изследване на Фуирфада. Смяташ ли, че щяхме да го правим, ако го възприемахме символично?

— Може и да има посветени на Фуирфада животи, ала тази нощ ти каза, че в архивите ми си открил неща, които тези векове следовство не са разкрили — отбеляза архиварят, демонстрирайки проницателността си. — Отговори ми на следното. През всичките си години на изучаване изпитвал ли си Огъня по начина, по който е описан в Домаз Скреуд?

Философът поклати глава.

— През двете хиляди години от разрушаването на Долината, имало ли е и един случай на човек, който да го е изпитал?

— Но това е в съответствие с думите на Най-възвишения! Част от наказанието ни е било да изгубим Огнедара. Сегашната му липса не изключва наличието му в миналото.

— Не, но това повдига друг въпрос. Тези писания са изцяло в съответствие с човешката нужда да създава мистерия, за да оправдае морала — или съответната му липса.

— Значи не вярваш в Най-възвишения?

— Не познавам някого в Инструър, който вярва.

— Вероятно това обяснява моралното състояние на Инструър — дойде хапливият отговор.

Архиварят повдигна вежди.

— Липсата на вяра в Най-възвишения по никакъв начин не е намалила придържането ми към морала — викна в отговор той. — Сегашното състояние на града е точно каквото човек би очаквал от време, когато примитивните вярвания биват заменяни с почитащи човека, празнуващи живота кодове. В рамките на едно поколение ще изпитаме златна епоха, непознавана досега.

— Страшно сходно с Кантара и Бир Биркат — каза малко грубо Фемандерак. — Ако си толкова убеден в бъдещето, защо изучаваш миналото?

— Изучаването на миналото ме доведе до тези заключения — отвърна архиварят. — Сред синовете на Първородните имаше такива деяния на злина и несправедливост, че само можех да се съмнявам във въздигнатите твърдения, които те отправяха за своите предтечи. По мое виждане пътят към бъдещето лежи в отхвърлянето на грешките от миналото, особено религиозните структури.

— Хубаво виждане за един архивар — изкикоти се Фемандерак.