Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 51

— Но още не си ме убедил в несъвършенствата на моралния им код или несъществуването на Джугом Арк. Неследването на моралните повели е грешка на индивида, не на морала. А що се отнася до Стрелата и вероятното съществуване на легендите, още не си разгледал твърдението ми, че идвам от Долината на Първородните.

— Това ме обърква — призна архиварят. — Ако се има предвид, че казаното от теб е истина, а не просто погрешна представа, произтекла от самозаблуди, тогава ще трябва да повярвам на думите ти.

— Да повярваш на думите ми? Клетвите не са ли част от стария морален код?

— Не съм казал, че преходът ще бъде лесен — архиварят се усмихна, изричайки уклончивия си отговор.

Фемандерак се изправи и протегна уморените си мускули.

— Въпреки това ценя откритията, които направихме тази нощ, последното може би повече от останалите. Би ли ми позволил да направя копие от гатанката?

Минаващото за нощ се спусна над Пиниона, макар инквизиторите в централната камера изглежда да не се нуждаеха от сън, наслаждавайки се да лишават и затворниците от него. Съкилийниците на Лийт по някое време успяха да се унесат в неспокойна дрямка — нещо, което му убягваше. Манум дойде в съзнание. Някъде преди това брудуонецът бе отведен от килията — може би преди около час. Лийт го зърна в червеното сияние на централната камера, приведен назад над нещо в сенките. Ще го измъчват.

Разказа на баща си събитията, довели до удрянето на стража, обяснявайки, че това е престъплението, заради което е затворен.

— Не, това е просто претекст — рече Манум. — Двамата с теб сме тук заради репутацията на дядо ти. Брудуонецът е тук, защото може да разполага с полезно за интструърци знание. Несъмнено Аркосът на Немохайм е заръчал това.

— Дядо ми?

— Модал. Баща ми. Шпионин за краля на Фирейнс, макар и не толкова таен, колкото смятах. Щом са говорели за него зад Желязната врата, значи е бил замесен в повече, отколкото ми е казвал.

— Дядо?

— Лийт, в това няма нищо тайно. Той вече е бил ветеран, когато аз съм се родил, беше убит рано. Познавах го съвсем бегло. Това е.

Лийт усети нещо уклончиво в бащиния глас.

— Мама каза, че било дълга история.

— Също каза и че голяма част от нея не е известна — кратко отвърна той. — Сега времето ни притиска, сине и трябва да помислим как да избягаме от това място. Ако само главата не ме болеше толкова.

Лийт търпеливо чакаше, сядаше на пода, потънал в мисли. Опитваше се да не поглежда към вратата на килията, през която щяха да дойдат стражниците. Но не можеше да не се замисли над съдбата си. Някъде в мрака отвъд килийното прозорче брудуонецът издаваше приглушени звуци на болка. Лийт усети да се напряга при всеки мъчително поет дъх. Ако са успели да причинят толкова болка на един Повелител на страха, какво ли ще сторят с мен?

Накрая звуците привлякоха Лийт до прозореца. Погледна към прорязаната от червено мрачина, където различи две фигури да правят нещо отвратително с брудуонеца. Не можеше да различи точно какво, но изглежда го правеха с часове.

Дотук със защитата на Хал, помисли си Лийт, усещайки истински страх да се заражда във вътрешностите му. Скоро аз ще бъда на негово място. В този миг брудуонецът повдигна глава и осветеното от проблясваща факла лице му се усмихна насред мъчението.