Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 49

— Къде?

— Точно това имам предвид, няма такива! Оставили сме ги още преди векове. Погледни сега към парчето пергамент. Кръгли букви, наклонен надясно. Определено има ритъм, думите се сливат като песен. В библиотеката няма книги с такъв стил. Твърде е стар. Припомни си, че прекопираме всеки ръкопис поне веднъж на всеки двеста години.

— Сега следвай описанието. Ето — тлъстичък пръст указа въпросния пасаж. — „В ранните години учението било съсредоточено в ръцете на скривенерите, най-известен от които е бил Дакру от рода Уента, последният от онези, които напуснали Долината.“ Той е написал Домаз Скреуд. Следва описание на използвания от него стил.

— Да, чувал съм за Дакру. Но никой в Даурия не е писал изследване върху почерка му.

— Чел съм това преди много години. Слушай — „Дакру има интересния навик да добавя малки щрихи към някои от главните си букви, сложна особеност, която често е обект на възхита, но е трудна за копиране“ Като тази! — посочи към парчето пергамент. — Виждаш ли Н-то в „Над“? Това трябва да е написано или от Дакру, или от някой опитен и педантичен преписвач. Погледни лигатурите, „пл“ почти се сливат в главно „ПГ“.

Объркано погледна към високия философ.

— Няма съмнение! — рече той. — Това парче пергамент е почти на две хиляди години.

Фемандерак кимна бавно.

— Никога не съм чувал за подобен фрагмент, издържал толкова дълго — почти на себе си продума той. — Като се изключат Петте книги. Може би се е запазил сред страниците на Златната стрела. Но си прав, това потвърждава съмненията ми. Това е загадка, написана в характерния стил на гатанките от Долината на Първородните. Единствената разлика е, че тази загадка е предназначена да бъде приета на сериозно.

— За какво се отнася тя?

— Несъмнено Джугом Арк, Стрелата на единението.

— Не виждам препратка към нея — рече архиварят.

— Първите два реда са достатъчни — „Стрела-метал, изстреляна със сила, пламтяща воля на могъщо Име“. Към какво друго би могло да се отнася това?

Архиварят сви устни.

— И за какво може да говори „едно да бъдат нации обединими“? Единението е често срещан лайтмотив в легендите за стрелата. Приятелю, това следва класическата структура на гатанката — първата строфа посочва темата, а втората дава нужната информация.

— Която е? — инструърчанинът се почеса по челото.

— Първият куплет указва, че стрелата е била скрита и намеква защо. Вторият куплет ни казва къде може да бъде намерена.

— Искаш да кажеш, че гатанката е като карта, посочваща къде е скрито съкровище? — Фемандерак долови съмнението в гласа на другия.

— Точно това е.

Архиварят се изправи и скръсти ръце пред гърдите си.

— Тогава трябва да е измислица, защото в ума ми няма никакво съмнение, че Стрелата на единението никога не е съществувала.

— Не е съществувала? Как можеш да казваш това за такава важна част от историята ни? Неотдавна се напрягаше да си спомниш изобщо за съществуването й. Какво те кара да си толкова уверен сега, че е просто мит?