Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 48

Погледна отново корицата на смаялата го книга. Златната стрела. Силата на Най-възвишения за правда, добрина, изстреляна от лъка му, разкъсала кожата на людската упоритост, възпламенявайки човешкото сърце. Повдигна безценната книга от пейката, усещайки собственото си сърце да пламва. Уморен съм от законите, които пристягат глезените ми като морска трева, удавяйки ме с лъжите си, превръщайки деяния от обич в обикновени дела от дълг. Какво, о, какво сме си причинили?

Парче пергамент се измъкна от книгата и падна на пейката. На него бяха изписани — от груба ръка, която не приличаше на почерка в книгата — следните бездарни стихове:

Стрела-метал, изстреляна със сила, пламтяща воля на могъщо Име, за власт над всеки бунт родила — едно да бъдат нации обединими. От бунтовни лапи скрита, плътовни намеци не пие. Над земята, през водата — в земята пламъкът се крие.

Моментално Фемандерак остави настрана книгата на Златната стрела. Обърна се към архиваря, който четеше от Слънцето.

— Какво е това?

Пълничкият мъж погледна пергамента и изписаните отгоре редове, сетне премести поглед към стройния чужденец.

— Не зная. Не зная нищо за тези книги.

— Но очевидно не е част от оригиналната книга, така че трябва да е добавено по-късно. Мисли! Виждал ли си този почерк преди?

— Какво е толкова важно за това парче пергамент? — архиварят изглеждаше объркан от откриването на съкровища в плесенясалите стаи. Вероятно беше малко посрамен, че чужденец бе направил тези открития. Посрамен и може би малко обиден.

— Какво знаеш за Джугом Арк?

— Моля? Джугом…? Нищо такова не съм чувал.

— Наричали са я Стрелата на единението.

— А, Стрелата! — архиварят изглеждаше радостен отново да се намира на сигурна почва. — Е, зная каквото и всички, разбира се, каквото ни казваха в училище — Стрелата била изстреляна от Най-възвишения към Рушителя, откъсвайки ръката му. Станала ценна реликва на Първородните, гарантираща водачество на този, който я притежавал. Казваха ни, че Раупа и Фурист, двамата водачи на Първородните, си оспорвали Стрелата и това разделило Фалта на северни и южни нации. Фурист я отнесъл някъде на юг, където тя била изгубена — архиварят почеса теме. — Тя била символ на благосклонността на Най-възвишения и с изгубването й фалтанци загубили и контакт с него. А, да — и който притежава Стрелата, владее единението на Фалта. Каквото и да значи това.

— Къде може да е? — промърмори Фемандерак. — Само до това ли опира всичко? Единение?

— Кое къде може да е? Стрелата?

— Виждал ли си други книги, съдържащи същия почерк? Наистина е много важно.

Архиварят дълго време изучава редовете, сетне бавно се изправи, отиде до една висока лавица и свали книга от нея.

— Какво откри?

— Още нищо, само догадка — и то смътна. Тази книга описва развитието на различните писмени стилове. Погледни! — насочи вниманието на Фемандерак към една от страниците. — Тук, на върха, има коментар в съвременен стил. За последно книгата е копирана — погледна към корицата, — преди около седемстотин години. Виждаш ли правите линии и наклона на буквите? Леко наляво. Типично за прецизността, официалността и консерватизма, характеризиращи типичния инструърски ръкопис. Погледни и лигатурите.