Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 47

Той се изсмя, без да обръща внимание, че архиварят нямаше как да знае кого има предвид.

— Наричаха Пириний новия Хаутий, може би наистина е бил, може би. Но това е книга, която заслужава да бъде оценена. Твърде е късно, за да започна да я изучавам точно сега. Такива съкровища!

— Може да минат години, преди да напусна това място! — Той затвори книгата почти благоговейно, сетне взе последния том, докосвайки страниците с нежността на любовник.

Минутите се удължаваха в часове, а часовете се простряха далеко в нощта, докато Фемандерак стоеше потънал в последния том, Книгата на Златната стрела, съпътстван от архиваря. Наистина съдържаше закони, но различен тип, непредположен от учените в Даурия. Нямаше легални изисквания, периоди, никаква система, която се придържаше към видимите елементи от живота — подобно на тези в Инструър и Даурия. Цялата дискусия между тези страници произтичаше от предпоставката, че главната цел на човечеството е да се влее в единство — и всеки закон бе изработен предвид тази цел. За Фемандерак, който специализираше в изучаването на разгръщането на системата от морални кодове, тази книга бе истинско разкритие, експлозия от светлина, която го остави без дъх.

Бе ни казано всеки месец да прекарваме един ден без никаква работа, с което да изразяваме почитта си към Най-възвишения. Но тук е обяснено, че денят за почит се нарича Днес, че оставаме безделни като загърбим опитите си да следваме морала. Така че следваме закона всеки ден, а неведнъж месечно, когато се опитваме да правим точно обратното!

Той продължи да чете. Учителите в родината му често изтъкваха добродетелите на пожертвованията в памет на великия Фонтан. Всъщност мнозина настояваха за данък — десятък, събиран от всички селяни в полза на учените. Но тук пише, че сърцето бива пристегнато от десятъка, ала ободрено от доброволно предоставения дар. Кой би предположил? Нима сме възприели съвсем погрешно Най-възвишения? Дали не почитаме друго божество — или собствените си добри дела?

Умът му се олюляваше на ръба на разбирането. Студените сърца търсят да увият божествата си с външни неща, предлагат жертвоприношения, парадират добрината публично, за да се оттеглят в усамотената си мрачина. Но сгрятото от огън сърце отрича голите кости на законите, за да прегърне наследеното от Най-възвишения, което сетне разцъфва.

Даурия несъмнено бе най-цивилизованото място на света, факт, потвърден от пътуванията на Фемандерак. Случващото се в този град не би било търпяно у дома. Ала според тази книга ние в Даурия сме сгрешили напълно! Законите ни забраняват убийството, но не казват нищо за омразата, наказват разврата, а гледат леко на предателството, разраняват кожата, но оставят сърцето недокоснато. Не сме по-различни от фалтанци и дори брудуонци. Може би дори сме по-лоши от тях, живеейки самодоволно в служба и отдаденост, студените ни сърца недокоснати от изискванията на повелите.