Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 46

Дебела жена на средна възраст пристъпи напред с протегната ръка.

— Името ми е Клотиър. Твоето?

Лийт стисна ръката й — или по-точно, тя стисна неговата. Здраво.

— Аз съм Лийт, от севера — изскърца той.

Долетя смях.

— Не обръщай внимание на мама Клотиър! — говорещият се оказа обагрен с пъпки младеж, не по-голям от Лийт. — Аз съм Ленан. Запознай се със семейството.

През следващите няколко часа опозна „семейството“ добре, докато си разменяха истории. Петнадесет човека бяха натъпкани в помещение, малко по-голямо от килията, която Лийт и Фемандерак бяха споделяли в Адунлок. Мама Клотиър бе прекарала там най-дълго — поне шест кръвотечения според нейния календар.

— И още ще поостана — изръмжа тя. — На никое от децата ми не им дреме къде съм. Даже и да не беше тъй, пак нямаше да могат да си позволят да ме измъкнат.

— За какво си тук? — Лийт започваше да се привързва към тази жена и нейното „семейство“.

— Никаква идея. — Тя сви рамене. — Грабнаха ме от улицата и бум! Ей ме на.

— Натоварила се до пръсване с бижута от пазара при кулата — прошепна Ленан. — Тя е градската напаст.

Почит към широкоплещестата жена, примесен с нещо като обич, изпълваше гласа му. Лийт кимна.

— Ами ти? — неколцина любопитни лица се извъртяха към него.

Архиварят оправи пламъка на свещта, а Фемандерак посегна към тома с голямата синя вълна.

— Старият глупак Пириний е бил прав — прошепна той. — Казваше, че томът с Вълната съдържа Домаз Скреуд. Ето! — повика приятеля си. — Чуй това.

И зачете:

Над тези, които огъня напуснаха към изток, простираше се снежеста стена, и тъмно бе. Земя плодиста се простираше отвъд, сютила ширести поля, високи хълмове. Тази злачна земя пожелаха людете от Долината, где надеждата отново щеше да покълне. Нявга гордите валове са сринати, кулите всевечни сронени на прах. Отвъд стените с лишеи обринати, не носи се ни смях, ни кикот на деца. Че зар морето, планините и въздигнатата кула от колони три, стои едва една.

— Това е откъс от ридание, песен несъмнено сътворена по време на дългото пътуване на север и на запад към Фалта. Тези редове трябва да са били добавени, след като Първородните са напуснали Долината. Дори е могло да бъдат написани тук, точно в тази зала. Това разрушава всички теории след изгубването на първите Пет книги. Изглежда, че вместо да са били приключени преди разрухата на Долината, Десетте книги все още са били писани по време на заселването на Фалта. Но как е възможно книги още в процес на създаване да включват препратки към съдържанието на други такива, писани, поне отчасти, на хиляди мили разстояние? — Той вдигна очи, объркан. — Или напусналите Долината Първородни и останалите в нея представители на рода Рехтал са могли да общуват помежду си много по-добре, отколкото се е смятало досега, или… или това ще обясни нещата, които Хаутий бе писал за споделянето на умове. Споделяне на умове! Пириний винаги твърдеше, че Хаутий е бил много по-мъдър от всички онези учени, които го подлагали на съмнение.