Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 45

Пое лек дъх през побелели от напрежение устни.

— Сега ще узнаем.

Пинионът беше дълга и ниска сграда в близост до центъра на града, разположена до много по-високата Съвещателна зала, в отлика от която бе лишена от всякаква украса. Имаше само по една врата във всеки край, а прозорците не бяха кой знае колко на брой. Инструърската стража се помещаваше на горния етаж, видим за жителите — през тези казарми бяха отведени Манум и Лийт.

Момчето погледна разтревожено към отпуснатата фигура на баща си, влачена пред него. Търговецът бе предизвикал търпението на стражите и си бе спечелил удар по главата, накарал го да замълчи. Някъде отзад вървеше и брудуонецът, тих и невъзмутим. Докато Лийт се влачеше разранен от оковите през дългото помещение, което изглежда се простираше безкрай, към него се извръщаха глави, привлечени от светлата му коса, вероятно чудейки се от кой край на Фалта се е дотресъл. Скоро щяха да узнаят. Стражите в Инструър с право се гордееха с успеха си да окуражават словоохотливостта на гостите си.

Вито каменно стълбище отвеждаше от средата на дългата стая към долните нива на сградата. Макар да се водеха тайна, обикновеният инструърчанин знаеше достатъчно за тези долни нива, за да изпитва силно желание никога да не ги види отблизо. Построени чрез принудителен труд в годините на брудуонската окупация преди хилядолетие, тези нива бяха точно копие на подземията на Андратан. Множество ужаси се бяха случили във въпросните недра по време на вражеското управление. След прогонването на завоевателите, много от оцелелите бяха настоявали за разрушаването на подземията, но градската управа бе решила да ги запази, първоначално за невинни цели — складиране на зърно и прочие — но впоследствие долните нива бяха започнали да си възвръщат изгубената репутация. Лийт не знаеше нищо от това, докато стражниците го блъскаха надолу по осветеното с факли стълбище, ала страхът, увиснал над него от времето на арестуването, бе склещил раменете му като черна мантия.

В дъното лежеше най-ниското ниво на сградата и тъкмо там бе отведен Лийт. Но аз едва наскоро избягах от това… — помисли си, изблъскван в килия, където хвърлиха и отпуснатото тяло на баща му. Инструър трябваше да бъде убежище! Често говорехме за него като място на надежда, като край на пътуването ни, а сега се намирам в тъмница, по-гнусна дори и от Адунлок. По подобие на уайдузката крепост всяка килия в Пиниона имаше прозорче, но за разлика от Адунлок, то гледаше навътре към мрака, а не навън към слънцето.

Вратата бе затръшната. Лийт едва не се задави, когато вонята от килията блъсна ноздрите му. След като очите му най-сетне привикнаха с липсата на светлина, той забеляза отходна кофа в единия ъгъл, която изглежда не бе изпразвана от доста време. В другия край на килията различи фигури да седят, лежат или крачат край стената.

— Добре дошли в странноприемница Пиниона! — долетя лаконичен глас. — Какъв закон нарушихте, та си спечелихте почивка тук?