Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 44

— На повече от две хиляди години са — каза Фемандерак. — Какво ги е съхранило е отвъд силата ни да разберем, през цялото това време не се е налагало на учените ни да ги преписват. Били са създадени в Дона Михст, Долината на Първородните, и съхраняват историята и културата на предците ни. Родината ми би платила цяло състояние за тези томове!

— А тя е…

— Даурия. Каквото е останало от Долината на Първородните.

— Но… тази страна е мит! — архиварят почеса оплешивяващата си глава. — С удоволствие ти помагах, защото много малко хора се интересуват от миналото. Но сега ми казваш, че си пристъпил сред старите ми книги право от една приказка. Как да ти повярвам?

— Няма значение дали ще го сториш, защото съм тук. От Даурия идвам — земя отвъд Десика, Дълбоката пустиня. И в тази земя миналото се цени повече от настоящето — за което и плащаме дан. Там пет книги са нашето най-голямо съкровище. Сега откривам, че още пет наистина съществуват, както ни учеше Хаутий и ръцете ми ги докосват. Това ли е времето да те заблуждавам с излишни неистини?

— И тези книги се появяват по същото време, когато ти се появяваш в Инструър? Не е ли това прекалено голямо съвпадение?

— Не, разбира се — отвърна Фемандерак. — Далеч от съвпадение, било е неизбежно! Сам каза, че съм изглеждал решен да изчета всичко в архива ти. Как биха останали скрити тези книги?

Архиварят кимна, очевидно съзирайки смисъла на аргумента.

— Нека приемем за момент, че идваш от Долината на Първородните. Как сте изгубили тези пет книги?

— Винаги сме смятали, че са били разрушени от огромните вълни, които прокудили Първородните от Долината — каза Фемандерак, замислен. — Останалите пет, говори легендата, били намерени да се носят из водите от клана Рехтал, решил да остане в Долината. Но сега виждам, че не е било така. Някой от онези, които останали в Дона Михст, трябва да ги е взел и донесъл тук, нарушавайки волята на Най-възвишения. Каква ли вреда е била нанесена?

— Какво пише в тях? — архиварят обожаваше история, макар дори неговата страст да отстъпваше пред разпалеността на чужденеца, нямаше търпение да зачете. Посегна да вземе книгата с Вълната.

— Почакай малко! — заповяда Фемандерак и архиварят отдръпна ръка. — Книги като тези трябва да бъдат разгръщани внимателно, инак съдържанието им може да бъде взето недостатъчно на сериозно. В продължение на две хиляди години сме предполагали относно липсващите томове. Знаехме имената им, които били споменати в петте тома в библиотеката ни, както ни разкри Хаутий, но можехме само да гадаем за съдържанието им. За Слънцето се предполагаше, че съдържа списък с хората, преведени при Най-възвишения след живот на вярна служба. Книгата на Марисуона знаехме под друго име — Песента на лозианите, отбелязваща онези, които отхвърлили Огъня на живота и напуснали Долината. Подозирахме, че Сключените ръце съдържат историята на Домаз Скреуд, разказвайки непокорството на Първородните и възхода на Рушителя, написана от Уайд от рода Уента. Златната стрела символизира отсъждането на Най-възвишения, повечето учени се обединяват около мнението, че тя съдържа закони. За Вълната се смяташе, че разказва за разрухата на Долината или символизира благословията на Най-възвишения.