Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 40

И може би е прав, продължи размишленията си той, докато крачеха из прашните улици на Инструър. Ето ни, няколко мига след като Съветът отсъди, че брудуонска заплаха не съществува, а пазарите са пълни както винаги. В подобен слънчев следобед бе трудно да се въобрази някаква заплаха за гълчавите пазари, музикантите и акробатите, гледките и миризмите на този град, изникнал сякаш от самата земя. Хората и градът щяха да бъдат вечни.

* * *

Компанията остави Съвещателната зала зад себе си и бързо пое по Витулианската алея, покрай кулата на Дома на почитта и към квартирата. Високите постройки от двете страни изгубиха цвета си, когато умореното слънце най-сетне намери хоризонта, вдигайки и последните лъчи на златната си благословия, превръщайки великолепието в мрачина. Инструърчани изчезнаха от улиците, оставяйки пътниците сред отпадъците и кучетата, вечерният час почти бе настъпил.

Пред тях и вляво малка група мъже се бяха облегнали на невисока стена. Когато приключенците се приближиха, един от мъжете се отдели от групата и като застана в средата на пустия път, викна:

— Спрете!

— Стражи — промърмори Кърр.

— Не, не са стражи — поправи го Фарр. — Виж, не носят инструърски ливреи, а одеждите им са от Строукс.

По-голямата част от южен Инструър бе доминирана от безличните, но удобни кафяви одежди на хората от най-населеното фалганско кралство, а северната част на града бе предимно населена с люде от Деювър, отличаващи се с по-пъстри одеяния. Необичайно беше да се видят хора от Строукс в северната половина, особено толкова близо до вечерния час, когато не разполагаха с време да избегнат стражата.

— Тогава да видим какво искат — каза Кърр.

— Трябва да сте си по домовете! — викна им мъжът. — А не да крачите по улиците след забраната, лесна плячка за всяка банда негодници! — Той се изсмя с неприятен звук. Кърр съжали, че не са си взели мечовете.

— Прибираме се от аудиенция със Съвета на Фалта и не се притесняваме от вечерния час — храбро изтъкна Кърр. — Що се отнася до негодните, градската стража ги държи настрана от улиците.

Това спечели още един грозен кикот от мъжа, запречил пътя им, повторен и от останалите му приятели край стената.

— Да видим тогава дали стражите ще ги защитят! — викна един.

Мъжът на улицата изтегли меча си от захабената ножница. Приятелите му се отдалечиха от стената, също пристъпвайки на прашния път. Безмълвно изтеглиха оръжие, разпръсвайки се. Компанията безпомощно гледаше как водачът им прави знак на един от останалите да пристъпи напред.

— Покажи ми го.

Мъжът имаше превръзка, но Лийт пак го разпозна, докато онзи крачеше към Компанията с изваден меч. Внезапно осъзна причината на тази среща, осъзнаването съпроводена с ледени тръпки.

— Това са стражи, но не в униформа — просъска Лийт в ухото на Кърр. — Този с превръзката е…

Но вече беше късно. Мъжът посочи Лийт с оръжието си.

— Ето този е! — викна с груб глас. — Мой е!

— Дадени са ти заповеди! — мрачно каза водачът. — Вземете него, баща му — онзи до него — и оня черния — да, този. Останалите ги оставете. Подчинявай се или никаква превръзка няма да ти помогне!