Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 42

— Ние сме фалтанци! Идваме от Фирейнс! Правата ни са гарантирани от Феалтския договор!

Това вече докара отговор от страна на стража — сбръчкване на горната му устна.

— Смятам, че забравяме един важен факт за този град — рече Фарр, сетне се обърна към мъжа зад бюрото, измъкна шепа монети от кесията си и ги изсипа на масата.

— А, фирейнчаните — стражът ловко изсипа монетите в едно чекмедже, сякаш правеше нещо съвсем в реда на нещата. — Най-сетне говорите достатъчно ценно, за да ви чуя.

— Какво е станало с нашите спътници? Защо бяха арестувани? В какво са обвинени? — Кърр усещаше, че търпението му се изчерпва това обикновено не отнемаше особено време, но последното бе особено скъсено след деня, в който Съветът бе отхвърлил молбата им, а сетне и спътниците им бяха отвлечени.

— Три въпроса! Не съм сигурен, че ги чух и трите… — стражникът погледна многозначително към кесията на Кърр.

— Много добре. Ще сметна това като дарение за семейството ни.

— Мисли по-скоро като за спонсориране на местните механджии — сладко отвърна стражникът. — Виждате, че съм много зает човек, така че ще бъда кратък. Приятелите ви бяха арестувани и затворени по изключително сериозни обвинения. Според благонадежден свидетел един от тримата нападнал инструърски пазач, който след нанесените повреди е възпрепятстван да изпълнява службата си. Както без съмнение сте в състояние да оцените, управата на този град се отнася към подобни действия изключително сериозно.

— Колко лошо е наранен въпросният пазач? — вече набръчканото чело на Кърр се сдоби с още гънки.

— Понесъл е наранявания в областта на главата от изклю…

— Да, зная, от изключително сериозна натура. Но я кажете, как би могло обикновено хлапе като Лийт да надвие тежковъоръжен стражник? Ако прилича на вас, не мога да си представя някой да го нарани.

Ласкателството нямаше ефект.

— Просто препредавам информация.

Кърр въздъхна дълбоко, измъквайки кесия от джоба си.

— Колко?

Стражникът изглеждаше шокиран.

— Тези обвинения са сериозни! Не можете да го освободите, като ме подкупите.

— Убеден съм, че са сериозни — рече Кърр без следа от ирония в гласа си. — Тогава кого да подкупя?

— Капитанът ми ще знае. Изчакайте тук! — стражникът изчезна в коридора.

— И сега какво? — попита Фарр. — Какво ще ги спре да ни издоят, сетне да откажат да освободят Лийт и баща му?

— Нищо — каза фермерът с глас, в който се просмукваше изтощение. — Ако бях подозрителен, щях да си помисля, че искат да направят престоя ни в Инструър невъзможен. Усещам, че ако тайната ни още не се е разчула из целия град, то след няколко часа ще бъде.

Пазачът се появи отново, придружаван от своя началник. Но още преди да се е приближил до Кърр и Фарр, последният започна да оплаква сериозността на обвиненията, повдигнати срещу техния приятел, и колко малко можел да стори по въпроса. Изглежда им предстояха множество подобни дни.