Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 38

Хал се обърна към разгневения.

— Слепотата не е ограничена само до членовете на Съвета — меко рече той. — Не можеш да видиш, където не поглеждаш.

— Съветът още не е решил — окуражаващо рече Стела. — Може пък да отсъдят в наша полза.

Едва бяха изречени тези думи, когато ги призоваха обратно. Само един поглед им бе достатъчен да узнаят всичко, което ги интересува. Сараскар и още шестима други седяха от едната страна унили, заобиколени от представители на градската стража, останалите членове на съвета се бяха скупчили в средата на стаята. При приближаването на Компанията, двама от съветниците помогнаха на Аркоса от Немохайм да се изправи. Той бе избран да изрече решението. Очевидно му се нравеше.

— Достойни фирейнци! — изкъркори той, подчертаването на думите противоречейки на значението им. — Съветът на Фалта взе решение относно предполагаемата брудуонска инвазия. Не смятаме Брудуо за заплаха, нито откриваме доказателства в подкрепа на твърденията на вашата Компания.

Думите му се стоварваха отгоре им като ударите на огромен юмрук.

— Също така решихме да обърнем внимание на слуховете за предатели на високите позиции. Дошли сте на правилното място с обвиненията си, което трябва да ви се признае — изглежда почти щеше да се задави със словата си. — И затова няма да бъдете наказани. Засега. Ала ако бъде доказано, че някой от членовете на вашата Компания разпространява подобни слухове, ще последва незабавно арестуване. Сега сте свободни. Забранява ви се да се обръщате към Съвета отново относно този или какъвто и да е друг въпрос!

— Това ли беше? — изкрещя Фарр. — Борихме се със зъби и нокти да прекосим земята, само за да ни каже някакъв мазен дръвник, че нищо не може да се направи? Е, поне аз мога да сторя нещо! — и при тези думи той пристъпи към едрия мъж.

— Фарр! Спри! — викна Кърр и хвана ръката на планинджията. — Само ще се озовеш в затвора! Не си струва!

В този миг Фарр се осъзна.

— Значи татко и Уайра остават ненаказани — каза с празен глас, — а цялото великолепие ще е в руини до края на годината. Е, поне това ще ми донесе малко удовлетворение. Не съм бил на по-отвратително място.

Позволи на Кърр да го придърпа обратно при останалите.

— Приятели, не мога да ви помогна повече — каза тихо Сараскар, лицето му бе потънало в мъка. — Както виждате, повече от седем са обединени срещу нас. Това мога да ви обещая, всички мои средства ще бъдат вложени в последващото търсене на доказателства за заплахата, която ни разкрихте. Политиката е неразумна работа, съжалявам, че бяхте изложени на това. Не се винете за провала си. Нищо по-малко от самата Джугом Арк, донесена от Най-възвишения, не би могло да подтикне този съвет към действие. Сбогом и се пазете, Аркосът от Немохайм не отправя празни заплахи.

— Сбогом! — бавно каза Кърр, поглеждайки към дебелия мъж, който бе спечелил битката. — Благодарим ви за подкрепата.

Компанията се обърна и напусна стаята, зад тях никой от Съвета, освен Сараскар и Аркосът на Немохайм, не ги проследи с очи. Лийт изчакваше да се разнесат викове, да бъдат заловени, измъчвани, разпитвани, ала нищо такова не последва. Поне бе очаквал да им вземат Ахтал — в крайна сметка го бяха обявили за невинен. Но и това не се случи. С много скърцане и дрънчене Желязната врата се затвори зад тях.