Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 39

Глава 3

Пинионът

Членовете на Компанията крачеха по коридора — победени, изчерпали варианти, насочили мислите си към дома. Със сигурност сторихме всичко по силите си! — помисли си Перду. Време е отново да се върна при семейството си, да видя вожда, да разкажа на фенните за храбрата смърт на Парлевааг. Вероятността от брудуонска инвазия изглеждаше по-малко вероятна в такова древно място като тази Съвещателна зала. И какво като инвазията дойде? Фенните ще оцелеят. И тогава друга мисъл — заслужава ли си Фалта да бъде спасена?

Кърр знаеше, че най-разумно би било да напуснат Инструър незабавно и да поемат на дългото пътуване към дома, но сърцето му не искаше да му позволи да признае поражението. Започна да обмисля току-що приключилия разговор. По-голямата част от него вече се бе изпарила от ума му, ала фермерът диреше някакъв по-добър начин, по който можеха да представят по-добре случая си. Вместо да потвърдят правотата на каузата им, разкритията на Манум за двуличието в Съвета изглежда бяха натежали против Компанията. Можеше ли да бъде подходено по друг начин? Щеше ли да е по-добре да оставят предателите неназовани? Щяха ли да имат по-голям успех, ако не бяха довели брудуонеца със себе си? Както и да извърташе вариантите из ума си, въпросите оставаха без отговор.

Неговото усещане за провал бе споделено и от останалите северняци. От мястото си в края на Компанията Лийт погледна към Стела. Светлата й, дълга до раменете коса, висеше пред лицето й, скривайки очите, които сутринта бяха обгръщали света с такъв ентусиазъм. Мисълта за нея, дори и след дългото пътуване заедно, просто го парализираше. Не можеше да я погледне открито, още по-малко да говори с нея или да й предложи безмълвна утеха.

Майка му крачеше до него, говорейки само когато някой се обърнеше към нея, мислите й очевидно се намираха на съвсем друго място. Чувството на изоставеност, което Лийт бе изпитвал докато баща му бе в Брудуо, беше заменено от празнота, мъка по изгубеното и липса на желание за разпалването му отново. През последните няколко дни тримата бяха разговаряли малко помежду си, сякаш в мълчаливо потвърждение на промяната.

А Хал? Лийт не можеше да разбере брат си. Решението на Съвета трябваше да нанесе на него и безценната му вяра в Най-възвишения съкрушителен удар. В крайна сметка тъкмо той бе казал на Компанията, че Най-възвишеният щял да се погрижи за всичко. Е, бяха опитали, бяха казали истината на Съвета — и се бяха провалили. Но, далеч от разочарован, Хал единствен от Компанията не изглеждаше притеснен от поражението. Може би той понася разочарованието по друг начин — помисли си Лийт във внезапно осенение. Може би той е по-нисш, а не по-въздигнат от нас. Може би не разполага с възможността да прояви загриженост.