Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 41

Всичко свърши за миг. Преди да успеят да протестират, Лийт, Манум и брудуонският воин бяха отделени от спътниците си и вече крачеха по тясна улица, учтиво подпомагани от остриетата на меч. Повечето от негодяите потънаха в сенките, но четирима останаха с Компанията, за да се убедят, че няма да последват спътниците си.

След проточили се минути един от мъжете излая:

— Да ви няма! Прибирайте се бързо, преди стражата да ви е сварила на улицата!

Подчерта думите си с удар по раменете на Фарр с плоското на меча, сетне се извъртя и побягна, следван от другарите си, в посоката, където Съвещателната зала се извисяваше в мрака.

Винкулчанинът понечи да ги последва, но Кърр го сграбчи за рамото.

— Мисли с главата, а не със сърцето си, приятелю! — тихо каза той. — Това бяха стражи, а не бандити. Отведоха другарите ни. Помниш ли какво каза Аркосът на Немохайм за Манум и сина му?

Фарр изръмжа, сетне отвратено се изхрачи.

— Що за място е това? Сърцето на прекрасна Фалта е прогнило черно. Колкото по-скоро съм у дома, толкова по-добре ще се почувствам!

— Но междувременно приятелите ни се нуждаят от помощ — рече Кърр, сетне се обърна към феннито. — Отведи Компанията обратно до квартирата. Двамата с Фарр ще потърсим помощта на стражата. Там все трябва да има някой, устоял на покварата.

— Ще дойда с вас — каза Фемандерак. — Поне до Дома на знанието. Архиварят ме очаква, не искам да нарушавам думата си.

Останалите членове на Компанията протестираха, че те също искат да помогнат с нещо.

— Няма смисъл да отиваме всички — каза им фермерът. — Вече няма нищо, което бихте могли да сторите. Вървете и разкажете на Фоилзи за станалото.

Кърр, Фарр и Фемандерак поеха обратно по Витулианската алея, оставяйки другите за миг сред празната улица. Накрая, сред мълчание, нарушавано само от риданията на Индретт, Компанията закрачи бавно към къщата на Фоилзи.

Под огненочервеното небе в северните обширни степи на Канабар фигури в кафяви роби и шипести камшици издаваха отсечени заповеди, отправяйки хиляди воини напред и назад из полето с механична прецизност. Андратан бе решил, че тази война ще бъде последната, позволявайки си да инвестира още малко време в подсигуряването, че и стратегия, и изпълнение ще бъдат безупречни — това бе причината за многото седмици маневри в тази пустош. Командирите бяха наясно с нуждата от съвършенство. Говореше се, че лично Онзи от Андратан ще направи преглед на войските, напускайки острова за пръв път от поколения. Гибел очакваше показалите се като несъответстващи. Изплющяваха камшици, редици воини маршируваха наляво и надясно, мечове просъскваха и биваха прибирани обратно в ножниците. Думи, изкрещени на странен език, отекваха из прашните поля като проклятия срещу самия живот. Не пестяха усилие. Всички бяха наясно, че най-голямото изпитание щеше да бъде наближаващата визита на техния Водител. Като се изключи това, дори предстоящата инвазия криеше малко страхове.

— Просто ми кажете в какво е обвинен! — каза Кърр, малко по-силно отколкото бе възнамерявал. Стражникът все така не му обръщаше внимание, което само подклаждаше объркването на стареца.