Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 298

— Няма нужда — тихо и с абсолютна увереност рече той. — Намираме се в безизходно положение. Ти, кралят на Немохайм, искаш Джугом Арк за някаква своя цел, несъмнено свързана със завладяване и властване. Отгатнал си целта на мисията на своя Аркос и би я взел от него, ако се бе върнал със Стрелата.

Кралят не каза нищо, но в очите му проблясваше гняв.

— Ала аз се върнах с нея. И проблемът ти е, че не можеш да ми я отнемеш, тъй като аз съм правдивият носител. Би могъл да опиташ. Би могъл да убиеш мен и приятеля ми. Впрочем разпознаваш ли последния от пазителите на Кантара? Но не би могъл да понесеш огъня на живота, съдържащ се в тази Стрела. Или би могъл? В крайна сметка, ти си кралят. Но какво знаеш за Най-възвишения? Е, ще опиташ ли?

Лийт внимателно наблюдаваше кралското лице. Видя как очите се разширяват, алчността жадно изискваща повече място между клепачите от гнева, сетне се стесняват със съмнение и страх.

— Защо не накараш някой от верните си войници да го стори? — подмами Лийт. — Може би онзи, който желаеше да ми развърже езика? Ако той може да я удържи, вероятно ти също би могъл.

Кралят трябваше да опита, Лийт знаеше това. Протегна Джугом Арк. Пламъци облизваха металното й тяло, без да го наранят, дори и когато Стрелата бе полегнала леко върху дланта му. Въпрос на доверие.

— Вземи Стрелата — нареди монархът.

Войникът не помръдна.

— Вземи я! — сопна се кралят, вбесен от неподчинението.

Един от съветниците събра куража да се приближи до престола.

— Милорд — поде треперливо.

— Какво има, Геинор? — кралският глас звучеше опасно. Очевидно беше в лошо настроение.

— М-милорд, разказват се истории, легенди, приказки за тази Стрела… може да е опасно, както той казва — старецът затихна в ужасено мълчание.

Кралят на Немохайм се приведе напред, сякаш притеглен от кръвта, изпълнила пъпчивото му лице.

— Да не искаш да кажеш, че ние или нашите поданици бихме се страхували от най-великото съкровище на кралството, намерено отново след всички тези години?

— Не, милорд — отвърна съветникът, попадайки в клопката.

— Тогава в качеството си на мой лоялен поданик ми я донеси.

Лицето на възрастния съветник побледня, а наквасеният войник обърса чело. Лийт се бе надявал особата да предпочете стражника.

Кралският съветник, изпълнен с ужас от Джугом Арк, изпитваше още по-голям ужас от своя владетел. Издигна трепереща ръка, насили се и докосна Стрелата. Тутакси цялата тронна зала засия от ослепителен пламък, съпроводен от агонизиращ писък. Съветникът се гърчеше на пода, стискайки осакатената си ръка.

Лийт се обърна към потресения владетел.

— Ти си страхливец! — изрече той с глас, в който се долавяха тъга, гняв и присъда. — Нареждаш други да търпят болката на собствените ти грешни дела. Нямам какво да ти кажа, освен това, че от днес нямаш право да изискваш уважение от поданиците си.

Обърна се към изгорения мъж и чу в главата си гласа на Хал. Заклинание. Заклинание? Това пък какво общо имаше? Тогава си спомни — черни криле, умиращ и излекуван отшелник, хауфутът неочаквано надделяващ над Маендрага. Мигновено разбра.