Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 296
Рассел Киркпатрик
— Не, разбира се, тя е за ръката на моя повелител — русокосият командир ги погледна леко засрамено. — Мога ли… Бихте ли могли…?
Лийт се усмихна и докато издигаше Стрелата, тя засия с ярки пламъци, чието пропукване бе единственият звук в благоговейната тишина.
— Благодаря ви, сър — рече русокосият.
Бе минало много време, повече от месец, откакто Лийт бе стъпвал в град, но му отне малко време да свикне с шума и суматохата на Бюрей. По-скоро сборище селища, градът се простираше хаотично върху три хълма, проснат посрамено между земя и вода. Древно място, древно като Инструър, ала Бюрей не разполагаше с архитектура, нямаше с какво да се похвали, като се изключи дворецът върху средния хълм. Заобиколен от величествени ели, той стоеше надвиснал над града като издуто насекомо, почивайки си след трупно пиршество. Градът бе търговски център, разположен върху оживен път, мръсно място, където всеки отиваше заради парите и малцина живееха по собствен избор. Лийт, който бе свикнал с улиците, пазарите и интригата в Инструър, прецени мястото като малко скучновато. Но за Маендрага дори самото присъствие на хиляди други бе поразително. През седмиците, нужни им да прекосят долината на Нюм до северното крайбрежие, Маендрага многократно бе разпитвал Лийт за Бюрей, но нищо от сбитите отговори не бе могло да го подготви за това. Тук имаше само хора и мъртвата им органична материя. Високи къщи, тесни улици, жега и прах, пари от непокритите канали, шум и движение — никакво спокойствие, никакво усамотение, никаква възможност да поемеш дъх.
— Е, ето ни в Бюрей, вероятно отивайки на смърт! — промърмори Маендрага, докато яздеха към Белия палат. — Бих могъл да използвам словоплетството, за да ни измъкна.
— Зная — почти засмяно каза Лийт. По-възрастният мъж се извърна към него.
— Къде изчезна навъсеното момче от последната седмица? Защо не бе по-бодър, когато трябваше? — запита леко наскърбен.
Лийт отново се изсмя.
— Току-що осъзнах нещо, което трябваше да видя преди месеци, много по-рано — рече той. — Във всяка прекосена от нас страна ни чакаше някой важен, някой, с когото трябваше да се срещнем.
— Някой? Какво искаш да кажеш?
— Още не съм сигурен защо, но всички земи и народи биват привлечени в това приключение. Сякаш вървим през Фалта и събираме хора.
— Звучи толкова мистично. Ти си просто селянин от севера, а не божествен инструмент.
— Точно както ти си овчар от Немохайм. Забрави ли това? — издигна Джугом Арк.
— Може би Стрелата събира хората — прекарал живота си под сянката на Бюреевото наследство и съответстващото обучение, Маендрага бе готов да повярва всичко за Стрелата.
— Разумно е да предположим, че някой ни очаква тук — продължи Лийт. — Да вървим да го — или я — посрещнем!
