Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 299

— Донесете ми мехлем! — викна той.

— Мехлемът няма да помогне — рече някой. — Ще умре от раната си.

Но въпреки това мехлемът бе донесен.

Добре… — помисли си той, нанасяйки лекарството върху обгорелите останки от ръката на стареца. Мъжът бе припаднал и тялото му бе отпуснато. Взе Стрелата и я положи върху ръката на мъжа. Диря заклинание — рече той. Джугом Арк проблесна леко в отговор и Лийт отстъпи.

Ръката отново бе цяла, сякаш никога не е била обгаряна.

В залата настъпи абсолютна тишина.

Лийт се зачуди дали за миг не са му поникнали криле.

— Допирът на Стрелата може да ранява или лекува — произнесе той в тишината. — От същината ти зависи кое от двете ще се случи.

Пое дълбок дъх и бавно го изпусна. Е, Хал, винаги съм се чудел какво ли би било да съм като теб. Предполагам съм на път да узная — не съм сигурен дали ще ми хареса.

Изглеждаше напълно възможно никой в тронната зала вече да не помръдне и проговори, всички да стоят застинали до края на съществуването си.

Но нямаше време.

— Доведете ми русокосия мъж, който ни съпроводи до двореца! — заповяда Лийт.

— Да, милорд — рече пияният войник, правилно усещайки току-що настъпилата промяна в йерархията. Без да се обърне към краля, той напусна стаята. Междувременно Геинор, съветникът, дойде в съзнание и глуповато се вторачи в ръката си. Кралят на Немохайм, чийто авторитет бе подкопан от демонстрацията, съзряна от целия му двор, се отпусна във великолепния си трон и не каза нищо.

Маендрага коленичи до възрастния мъж, прокарвайки пръсти по вече възстановената ръка.

— Не е илюзия! — рече тихо. Извърна глава да погледне към Лийт, който сви рамене в отговор, без да е сигурен как да се отнася с новопоказаната почит на магьосника.

Войникът се върна, съпроводен от русокосия мъж, чиито очи се разшириха, докато оглеждаше тронната зала. Очевидно му бе разказано за събитията, защото отиде право при възрастния съветник.

— Добре ли си? — запита той.

— Грайг — отвърна съветникът, хващайки ръката на русия мъж, за да се изправи. — Добре съм, синко.

— Това е баща ти? — запита Лийт.

— Да. Благодаря ви за всичко, случило се тук.

— Тогава открих търсеното — рече младежът от Лулеа. — Елате! — посочи към сина и бащата, както и към магьосника. — Трябва да поговорим, а не искам да оставам нито миг в това място!

Четиримата не срещнаха никакви затруднения с напускането на Белия палат. Историята, или поне нейна съкратена версия, ги предшестваше, така че те просто крачеха напред, необезпокоявани от войник или царедворец. Тъй като не желаеше да привлича допълнително внимание, Лийт нае стаи в приют край доковете. Би предпочел някое по-приятно, не толкова занемарено място, но нямаше почти никакви пари. Малко бе останало от запасите, които Аркимм бяха донесли със себе си на юг — почти бе забравил да ги вземе, когато напускаха колибата на магьосника. Хазяинът, усетил, че има работа с чужденци, поиска безбожно висока цена за една нощувка.