Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 295

Маендрага си имаше причини да отиде в Бюрей, които не бе споделил с младия си спътник.

Арестът се случи в малък град на един ден езда южно от Бюрей. Лийт видя конните войници, но нито той, нито Маендрага понечиха да избягат или да се крият. Наместо това безстрастно и с фатализъм зачакаха приближаването на въоръжените мъже.

— Извинете, сър — рече любезен, но твърд глас зад тях. Той продължи, докато двамата се извъртаха, за да се взрат в говорещия, висок русокос мъж с изтеглен меч, насочен към тях и с извинително изражение. — Отговарящи на вашето описание личности биват изисквани в Белия палат, за да отговарят по обвинения в престъпна дейност — рече той, отчетливо произнасяйки всяка дума, сякаш изплашен да не го разберат погрешно. Неочаквано се усмихна и отпусна. — За вас би било по-безопасно да дойдете с мен, отколкото ако трябва да ви отвеждаме с войници. Те нямат същата почит към живота като мен.

— Но… но ние трябва да намерим асла… — заекна Маендрага.

— Всичко е наред, ще дойдем с теб! — бързо рече Лийт, заглушавайки протестите на магьосника. — Очаквах подобно нещо.

Спътникът му го погледна объркано, но Лийт вдигна пръст до устните си. Войниците се бяха приближили, готови да се притекат на помощ на своя командир.

— Съгласен съм с младия ти приятел — дружелюбно рече русият. — В непозната страна е по-добре да се мълчи.

— Престъпна дейност? — рече Маендрага, все още объркан. — Не сме сторили нищо лошо!

— Аз съм — каза Лийт. Никога преди не се бе чувствал така — усещаше опасността около себе си, но същевременно чувстваше, че тя не може да го докосне. Намираше се в по-голяма безопасност пред насоченото острие в непозната земя, отколкото бе усещал когато и да било в родното си село. А може би след загубата на приятелите си вече му беше безразлично. — Сторих множество лоши неща — каза замислено. — Неща, които нараниха най-близките ми приятели, семейството ми.

Дордето говореше, облаците на тъга и самосъжаление се отдръпваха от него.

— Ала съм сигурен, че кралят на Немохайм не иска да говорим за това. Търси ни, защото отговарям на описанието на човек, за когото му е било казано да се оглежда, и нося нещо, което той иска да види. Преди няколко седмици Аркосът на Немохайм е минал през Бюрей, оставяйки описанието на определен брой хора, които трябва да бъдат арестувани незабавно. Не, не ми отговаряй, зная, че съм прав.

Маендрага удивен се взираше в него. Малка тълпа селяни се бе струпала около тях, привлечени от гледката на гола стомана и предполагаемото проливане на кръв.

— Може би, сър — рече командирът с нотка на объркване в гласа си. — Но защо признавате вината си пред хората?

— Вината ми се състои в това да бъда един от тези, които Аркосът иска да бъдат арестувани — поправи го Лийт. — Нищо повече. Така че да вървим. Предстоят ми още много неща, така че не мога да остана дълго. И не си прави труда да искаш да ти дам реликвата си. Тя само ще те изгори.