Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 293

Може би свикваше със Стрелата или тя с него, защото с течение на времето носенето й ставаше по-лесно, изискващо по-малко усилия, по-малко вероятно да го изгори, ако разсеяно отпуснеше хватка. Не разполагаше с енергията да обмисля защо, вероятно нямаше да се интересува дори и да знаеше.

Вече четири дни от пътуването двамата с Маендрага бяха разменили само няколко думи, изисквани от любезност. Обичах го, обичах го! — повтаряше в ума си и тихо на глас, вплитайки го в канавата на съзнанието си: обичах го, обичах го. Което скоро прерасна в изоставих го, изоставих го и накрая в убих го, убих го, убих го. Знаеше, че не бе убил брат си, че Хал сам бе избрал този път, с цялата яснота на Лийт, а може би дори по-ясно, ала се чувстваше виновен, не можеше да понася напрежението на тази безименна вина, така че й даде название. Безразличие. Завист. Небрежност.

Убийство.

Същата вечер нощуваха в чемширов гъсталак. Времето се бе променило, затопляйки се осезаемо с отдалечаването им от планините, обгръщащи Кантара. В тази част на долината бе все още лято. Въздухът бе топъл и плътен, падащият по обедно време дъжд по-скоро милваше, вместо стръвно да се нахвърля отгоре им като северните дъждове. Диви цветя обгръщаха пейзажа — маргаритки и лютичета, примесени с високи цветя, напомнящи зачервен ръжен, други с нежни камбанки, трети свити в туфи, цветовете им увиснали като танцьорки с широки, пъстри рокли. Над главите им птиците се приготвяха да спят, спорейки шумно за най-добрите клони. Но макар Лийт да виждаше тези неща, не усещаше аромата на цветята, не усещаше лятото, бе глух за песните.

— Искаш ли да поговорим?

Лийт сепнато се извъртя. Беше Маендрага, върнал се от събирането на дърва за огъня. Лийт сгърчи лице — бе се взирал в нищото в продължение на десет минути, дори не бе извадил храна от раницата.

— За какво? — рече бързо, макар да знаеше и знаеше също, че Маендрага знае.

— Трябва да поговорим.

— Не! — твърдо каза Лийт. — Ти просто ще кажеш, че вината не е била моя. Ще използваш разум и логика, за да ме накараш да се чувствам по-добре. Ще ми напомниш, че си изгубил дъщеря си, но че тя сама е избрала съдбата си и би било глупаво да се виниш. Ще очакваш да погледна по същия начин към загубата на брат си. Но аз се отнасях зле с Хал, докато той беше с мен. Не знаеш какво трябваше да понася. Завист, омраза, страх. Тогава не разбирах, но сега разбирам. Така че не искам да слушам аргументите ти. Трябва да се чувствам така, както се чувствам сега. Чувствам се, сякаш съм го убил. Остави ме намира!