Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 29

Остави изречението недовършено, увиснало като предвестие на екзекуторския меч, като напомняне срещу какво се изправят.

Останалите от Компанията работиха само половин ден на пазара. С разчуването на причината за това, около сергията на Индретт се събра малка тълпа.

— Казах ви, че ще ви приемат! — рече една едра жена. — Просто си разпределете парите мъдро. И какво стана? Приеха ви само в рамките на един месец. Нечувано!

— Да, но какво ще кажат? — рече друг. — Кой знае дали Съветът ще удовлетвори молбата ви? Никаква сума не може да купи съвета.

— Кой знае? — рече старец. — Но Съветът не е това, което беше. Ако ни кажете каква е молбата ви, може би бихме могли да ви посъветваме…

— Да, кажете, кажете! — настоя тълпата. Но Индретт оставаше безмълвна, както и другите от Компанията, тъй като знаеха с каква скорост щяха да се пръснат слуховете, ако проявяха недискретност. Когато тълпата осъзна, че няма да бъдат разкрити тайни, движените от чисто любопитство се отдалечиха, оставяйки само приятелите на Индретт, подкрепяйки я мълком. А когато тя затвори сергията си и се отправи към къщата на Фоилзи, следвана от останалите приключенци, някои от тях я придружиха.

Компанията стигна до Съвещателната зала в ранния следобед, придружавана от двадесетина приятели от пазара. Малко бяха думите, подобаващи да опишат тази постройка — бижуто на Инструър, планирана и издигната в зенита на славата му. Дори и сега, когато златната ера бе отдавна отминала и градът на градовете бе само сянка от някогашното си величие, когато умението и търпеливостта, построили сградата, бяха отдавна забравени, инструърчани все още се гордееха с огромната постройка. Отряд стражи бяха постоянно зачислени да почистват извисяващите се стени, рискувайки живота си, докато почистват (в някои случаи и изстъргват) мръсотията, натрупваща се по красящите ги барелефи.

Огромната сграда бе видима от всяко кътче на града, проектирана от архитектите да властва над Инструър, но не по агресивен начин, наместо това тя напомняше на гражданите за тяхното единение, за ролята, която имаха в управлението на своята страна. В златната епоха преди брудуонската инвазия главите на всяко семейство можели да се съберат в огромната Външна камера, способна да приюти пет хиляди. Но повече от хилядолетие не бе имало събирания и постройката бе надвиснала над града като спомен за някой тиранин, двойните й кули издигнали се двеста фута към небето.

Компанията бе извикана вътре едва в късния следобед. Приетите сутринта просители бяха отнели необичайно дълго време. Поне това оправдание изтъкна Фуроман, надутият секретар на Отдела по просители към Съвета. Лично Кърр се учудваше на това, тъй като бе имало двучасова пауза между излизането на последния (и очевидно разочарован) сутрешен просител от Желязната врата. Най-накрая, изключително изнервени, видяха Фуроман да крачи важно по широкия коридор, да спира и да им прави знак да го последват. Прекосиха редиците чакащи от лявата страна на коридора, под гравюрите и големите колони, които Кърр вече бе намразил. Всички усещаха ненавистта в очите на останалите просители — поредната група с пари, която злоупотребяваше със системата. След един завой се изправиха пред Желязната врата.