Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 28

Фоилзи се приближи до масата и Кърр я запозна с лулеанския кмет и отшелника.

— Няма да останеш разочарован от тази жена — отбеляза Кърр, когато закуската бе поднесена.

— Изглежда пристигнахме точно навреме! — отбеляза между хапките хауфутът.

— Да, аудиенцията е днес следобед — каза Манум. — Откъде знаеш? И как така ни намери, друже?

Кърр се изсмя.

— Освен ако не греша, нашият водител говори за закуската. Прав ли съм?

Хауфутът изглеждаше позасрамен.

— Три дни ви търсихме из града — рече той. — Беше все едно да търсиш стръкче трева сред полето, докато не попаднахме на определен пазар — и хауфутът им се усмихна широко. — Оттам нататък беше лесно.

— Хубаво е да те видя отново! — каза му Манум. — Но ако ми простиш за питането, къде си оставил благоутробието си?

— Вини него! — рече хауфутът, сочейки към отшелника. — Не ме остави да поседна достатъчно дълго, за да си запазя шкембето! Погледни! — Той се изправи, промушвайки юмрук между колана и ризата, по лицето му изписано разочарование. — И все пак — продължи, сядайки с глух удар, — ако положеното пред мен сега е образец на това, което градът предлага, не ще ми отнеме много време да се възстановя!

Отшелникът се усмихна. Бе започнал да се привързва към хауфута, след като го опозна и си припомни, че с останалите бе прекарал само ден. Известен риск беше да им предостави услугите си след годините усамотение. Компенсираше тази неловкост с вълнението, което пораждаше мисълта за подобен риск. Ето, седеше сред хора, които бегло познаваше, на прага към нов живот. Бе убеден, че щеше да пристъпи в него без да трепне.

— А Уайзънт? — попита Перду с поръбен от притеснение глас. — Настанихте ли го?

— Да! — отвърна хауфутът. — Но не беше безплатно. Надявам се Компанията да разполага с достатъчно пари да плати за престоя, конярят изрично настоя да му се плати като за две отделения и храната на два коня. Имах пари само за три дни.

— И пак си сключил изгодна сделка! — рече усмихнато Перду. — Яде поне като за четири. Ако ме напътиш, ще ида да го посетя.

Феннито излезе, за да се срещне отново с щедрия дар на вожда.

Хауфутът и отшелникът изслушаха разказа на Кърр за преживяното в тяхно отсъствие — Южният маршрут, засадата и смъртта на Уайра, дългото пътуване през Трейка и Деювър, бягството на Лийт и Манум от Адунлок и надпреварата с уайдузите до градските стени, приключила със смъртта на Парлевааг. Чуха за трудностите на Компанията в този град на градовете и с радост узнаха за предстоящата аудиенция пред Съвета.

Кърр насочи вниманието си към мъжа в синя роба от дивотата.

— Ами ти? Оздравя ли?

— И нещо повече, благодарение на вашия водач! — в думите му имаше искрена благодарност. — Вече не съм отшелник — макар че ще продължа да нося името, докато не открия какво съм станал.

— Може да не разполагаш с много време — тихо каза Манум. — На твое място бих избрал бързо новото си име, защото след края на днешния ден…