Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 27

— Във всеки случай ще ни бъде от полза — каза Фарр.

— Щеше да ни бъде от полза — поправи го Кърр. — Забравяш, че вече не е нужно да прекосяваме противния път до Съвещателната зала — като се изключи още една последна разходка. Така че пропускът не ни е нужен. Но можеше да ни спести много време.

— Съжалявам — отвърна Фемандерак, като издълженото му лице леко почервеня. Сметна, че е най-добре да не казва как се бе сдобил с пропуска преди десет дни.

— Откри ли нещо интересно в Архивите? — възпитано запита Стела.

— Множество удивителни неща! — ентусиазирано отвърна философът. — Поезия, вероятно създадена от братята от рода на Уента, един от първите четири рода; пергаменти с търговската история на Инструър, простиращи се назад до сто години след основаването му; обширна монография за доброто и злото, която е много интересна и много други подобни неща лежат недокоснати в хранилището. Очевидно Залата на знанието някога е притежавала екип учени, които са преписвали и тълкували тези произведения, но напоследък учените биват заменени със стражи и най-древните ръкописи са започнали да се разлагат.

Кърр не каза нищо. Ала смръщването му говореше много.

Фемандерак погледна Компанията. Живели са с тази мисия в продължение на месеци, помисли си той, живеейки и умирайки за нея. Не мога да очаквам да проявяват интерес към крехки древни ръкописи, които с нищо няма да им помогнат. Дълбоко в себе си усещаше нещо да го зове към хранилището, нещо изискваше да бъде открито и прочетено. Как бих могъл да им кажа това? Как да им кажа, че търсеното от мен е по-важно дори от безопасността на сегашното поколение фалтанци?

— Не открих нищо, което бихте сметнали за важно — призна той. — Още не. Но ще го сторя.

Някъде след закуска силни ръце потропаха на вратата. Известно време остана без ответ, тъй като по-голямата част от членовете на Компанията бяха на пазара. Останалите (Перду, Стела, Манум и Кърр) очакваха Фоилзи да отвори. Дарите станаха по-силни и по-настоятелни.

— Ще видя кой е — най-сетне рече Стела, притиснала ръце от двете страни на главата си и отиде до вратата.

— Стела! — прогърмя дълбок глас. — Радвам се, че те намирам жива и здрава! А останалите от Компанията? Как са те?

— Хауфутът, това е хауфутът! — развълнувано викна Стела към къщата. — Влизай, влизай!

Тя изтича пред него, викайки:

— Имаме гост!

— Гости! — поправи я хауфутът, крачейки подире й. — Моят приятел отшелникът също е тук. Има ли нещо за хапване?

— Всички сме добре — отвърна на предното му питане Стела. — Аз се върнах от пазара с главоболие, но останалите работят там.

— Хубаво е да те видя отново здрав! — каза Кърр, стискайки протегнатата ръка на отшелника. — Сядайте! Има много да ви разправяме!

— Приятелю — рече хауфутът с усмивка, — знаеш, че бих искал да чуя историята, макар да предполагам, че зная една част. Но освен ако не си забравил, че колкото е по-голяма, толкова повече сила е нужна за изслушването й, съответно и закуската трябва да е подобаваща. Ще ми позволиш ли поне да вкуся от деликатесите на Инструър, преди да се строполя от глад?