Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 31

Какво избирам? — запита се Лийт. Безсилието на продълженото покорство или да поема контрол, като потопя ръка във фонтана?

— Хайде, Лийт! — прошепна Хал, дърпайки го за ръкава. — Съветът ни очаква.

През дървена врата в края на залата влязоха в дълбоко, но тясно помещение, Вътрешната камера на Съвещателната зала, почти изцяло заета от дълга маса, обградена със столове. Нямаше никакви украшения, само бели стени и таван. Край центъра на масата седяха шестнадесетимата членове на Съвета на Фалта. Преди пътниците да се приближат напълно, Сараскар се изправи и дойде при тях. Представи се на всеки член на Компанията, повтаряйки имената им, сетне ги отведе на масата.

Надвисналото напрежение започна да оказва влияние върху Лийт още преди да е седнал, той започна да се тресе от страх. Не от самите съветници — или не точно; повече се страхуваше от ситуацията, в която се бяха оказали, от несигурността, от това да не каже или стори нещо, с което да обрече Фалта — или по-просто — себе си. Присъдата щеше да бъде произнесена, светът щеше да бъде променен завинаги. Седна на ръцете си, но се затресе толкова и бе сигурен, че останалите забелязват. Никой не каза нищо, бяха заети със собствените си борби.

Защото следобедът не беше необичаен само за северняците. При свикването на срещата Сараскар бе длъжен да представи накратко молбата на Компанията, макар да бе прибягнал до най-мъглявите възможни думи, но бе наясно, че е предупредил предателите. Беше видял лицата им. В това отношение заседанието ставаше излишно, защото потвърждението бе налице. Думите на северняците бяха истина — дори и ако не в детайли, то поне в общ смисъл. Фалта биваше предавана.

Бе получил толкова малко време да се подготви. Една къса нощ, нощ, в която дори той не би нарушил вечерния час без добра причина, нощ, в която бе изкъсо наблюдаван. Никакъв шанс да се срещне с лоялистите — вече мислеше за тях по такъв начин — които живееха в различни недостъпни части на града. Времето бе достатъчно само да говори с изплашеното си семейство и слугите, да им съобщи мрачно за надвисналата заплаха, от която можеше да не съществува изход. Напускането на предадения град щеше да премахне последната защита на Инструър против брудуонските интриги. Съпругата му бе прехапала устна, прегръщайки го и уверявайки, че ще стори всичко, което е нужно. Момичетата бяха плакали. Прислужниците се заеха с известни дискретни приготовления в случай на пропадането на предстоящото заседание или в случай че злото бе напреднало повече от думите на северния Търговец.

Сараскар се постара да оползотвори времето колкото се може по-пълноценно, ала то не бе достатъчно. Съветът се бе събрал рано сутринта (всъщност веднага след изгрев), за да впечатли потока просители, изпълнили коридорите на Съвещателната зала. Нямаше възможност да говори с лоялните Аркоси, като се изключат няколко разменени шепнешком реплики, от които разбра, че те подобно на него, не разполагат с ясен план, нито са имали шанса да подготвят такъв. Денят напредваше и напредваше, Съветът отпращаше бързо молителите, ръководен от силната ръка на Аркос от Немохайм — техният председател. Един от предателите, припомни си Сараскар. Той сякаш ги държеше непрекъснато заети, за да не им даде възможност да обсъдят предстоящата аудиенция.