Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 26

— Трябва да приемем фактите — трезво каза Манум. — Ако нещата тръгнат зле и не ни повярват — или още по-лошо, ако ни повярват, но точно заради това отсъдят против, изправени сме пред голяма опасност, може би смъртна. Сараскар ни предупреди.

Фарр се приведе напред.

— Трябва да поемем риска. Уайра и Парлевааг го поеха, не трябва да се задоволяваме с по-малко.

— По един или друг начин утрешният ден слага край на приключението ни — изтъкна Кърр. — Така че трябва да се приготвим за дълго пътуване към дома. Имаме достатъчно пари за един кон, ако не и за два. Видях добри на пазара, ще поразпитам сутринта. Тази вечер искам да си приготвите багажа за бързо потегляне, ако ни се наложи.

— Какво ще правим с брудуонеца, след като приключим със Съвета? — запита Перду.

— Бихме могли да им го предадем — или инструърци да си правят с него каквото искат — отговори Кърр. — Не съм сигурен. Да караме по ред и да се съсредоточим върху предстоящия ден. Жизненоважно е да убедим Съвета.

В този момент по стълбите слезе Фемандерак, току-що завърнал се в квартирата. Моментално го заляха с новините, от които по някое време успя да разбере, че Компанията, благодарение на късмета и храбрия опортюнизъм на Кърр, е успяла да се сдобие с аудиенция пред Съвета. Той се присъедини към радостта им, сетне сподели своите добри новини.

— Може би сте забелязали, че за трета поредна вечер излизам — рече философът. — Открих безценно съкровище в Залата за знанието — хранилище, в което се пазят много ранни ръкописи за делата и поверията на Първородните. За разлика от преди година, когато не получих достъп, архиварят ми оказа голяма помощ, позволявайки ми да изучавам тези ценни записи, дори помагайки ми в разчитането на неясния им език. Очевидно сега няма ограничения за четенето им, макар архиварят да каза, че към тях малцина проявявали интерес.

— Чудя се защо — тихо каза Фарр.

— Как отбягваш вечерния час? — попита старият фермер с лек оттенък на подозрение в грубия му северен глас. Стройният философ се намръщи, но реши да не обръща внимание. Бъди търпелив с Кърр, бе го посъветвал Лийт. Той се доверява бавно, но е добър човек.

— Лесно — отвърна той. — Не зная защо не се бях сетил по-рано, когато исках достъп до Архивите. Просто заговорих архивиста, който изглеждаше склонен да общува с друг учен — нещо обичайно за тези като него. Малко е самомнителен и своеволен, но приятелството с него ми спечели едно от тези.

Той показа зелена плочка с големината на длан, върху която личеше печатът на Съвета на Фалта.

— Нощен пропуск! — възкликна Фоилзи едва ли не почтително.

— Имам приятели, които биха платили много за това.

— Съжалявам, мадам — отвърна Фемандерак, покланяйки се леко. — То принадлежи на архиваря — или по-точно на съпругата му. Ако изчезне, биха възникнали въпроси.