Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 25

Манум се обърна към останалите:

— Можем ли да рискуваме?

— Не можем да се отметнем — отговори Перду. — Ако откажем, той може да ни предаде.

— И какъв по-добър шанс от това ще ни се отвори? — каза Фарр.

— Трябва да рискуваме всичко или да избягаме бързо от града.

— Вероятно ще ни се наложи да сторим това така или иначе — рече Кърр. — Аркосът е прав. Ако обвиним членове на Съвета, те ще искат да ни убият, без значение дали Съветът ни повярва или не.

Манум се изправи.

— Ще ви кажа имената — рече той. — Ще говорим пред Съвета.

* * *

Вратата се затвори след четиримата северняци, оставяйки Сараскар, Аркос от Сариста, насаме с мислите му, а те бяха тревожно мрачни. Малките неща, които се бе опитвал да загърби — групичките по коридорите, неохотата на градската стража да изпълнява заповедите му, въздигането на Аркос от Немохайм, внезапното забогатяване на някои от колегите му — сега се изясняваха в лицето на предателството. А само след ден предателите щяха да бъдат разкрити, защото утре предстоеше събрание на Съвета. Той щеше да осигури на северняците възможност да разкажат историята си.

Но дали това нямаше само да ускори брудуонските планове? Със сигурност заблуда на такова равнище би трябвало да бъде внимателно планирана, за да остане тъй незабележима. И в такъв случай заговорниците не биха ли имали план в случай на преждевременно разкритие? Нямаше ли да се разправят жестоко с онези, които повдигаха обвинение?

Страхуваше се, нямаше никакво съмнение относно това. Може би ако се намираше в Инструър сам… ала Сариста беше на повече от хиляда мили южно от града, съпругата му и двете му скъпи момичета не бяха пожелали да се отделят от него, настоявайки да го придружат в известния фалтански град. И сега те споделяха опасността, на която бе изложен Сараскар.

Щеше ли да има достатъчно време да ги отпрати? Въздъхна, убеден в противното. Трябваше да бъде изискано разрешение за подписани документи, да им бъдат зачислени стражи… всичко това щеше да отнеме време. Дали не можеше да забави северняците, докато семейството му не напусне Инструър?

Тогава си помисли за демонстрираната от тези селяни храброст и изпита срам. Засрамен — и разгневен, изпитвайки гняв към предполагаемите си приятели и колеги от Съвета за извършеното предателство към него, към сънародниците, към всичко онова, което почиташе. Нямаше да избяга. Аркосът на Сариста щеше да изиграе роля в отбраната на Фалта — и трябваше да я изиграе сега.

* * *

Същата нощ Фоилзиното мазе стана сцена на разгорещени дискусии. След седмици напрегнатост и разочарования, Съветът на Фалта щеше да ги приеме утре. Сараскар изрично бе поискал присъствието на всички членове на Компанията, така че им се наложи да поискат свободен ден от работодателите си. Сараскар от Сариста се прояви като важен съюзник, обещавайки да ги подкрепи пред Съвета. Много добре разбираха в каква опасност го поставя това.