Читать «Магьосническа ярост» онлайн - страница 162

— И гърдите ти. Знаеше ли, че издаваш най-очарователните скимтящи звуци, когато смуча зърната ти?

— Така ли? — Сега сърцето й биеше по-бързо.

Той кимна леко, пръстът му проследи закръглената извивка на бюста й и се зарови в чашките на сутиена й, за да подразни твърдите й зърна. Удоволствието я възбуди.

— Аха. — Той издърпа надолу сутиена й, така че едната й гърда се оголи и тогава се наведе за да демонстрира. Горещата му уста се затвори около зърното й и тя се сгърчи леко на дивана, един тънък звук й се изплъзна.

О, да, тя го правеше.

Сарафина се протегна към джинсите му. Само звукът от освобождаването на копчето и свалящият се цип беше достатъчен, за да я направи влажна. Освободи члена му и го погали с ръка, предизвиквайки гърлен стон на удоволствие в гърлото му.

Издърпа я от дивана и я сложи на пода, плъзгайки я под себе си. Пръстите му намериха клитора й под копринената материя на бикините й и го потърка, докато не набъбна и не забленува за ръката му. През цялото време засмукваше зърното й, карайки пипалата на чистото желание да се вият около нея.

Ръцете й намериха колана на дънките му и ги свалиха, напълно освобождавайки члена му от ограниченията. Докато той бързо сваляше обувките си, тя изхлузи ризата му. Устните й проследиха контурите на мургавото, мускулесто тяло, което се разкриваше пред нея, целувайки и хапейки кожата му.

Когато и двамата бяха напълно голи, Тео притисна топлото си, твърдо тяло към нейното, разтваряйки бедрата й с коляно и настанявайки се между тях.

— Обичам те — прошепна той, зъбите му подръпнаха долната й устна, а пръстите му се вплетоха в косата й.

Той каза тези две думи с повече емоция, отколкото тя някога бе чувала от него. Изрече ги сякаш тя беше най-скъпото и най-ценното нещо, което някога бе докосвал.

Сарафина знаеше, че животът й с Тео нямаше да бъде обсипан с рози. Като всяка връзка, те щяха да имат хубави и лоши моменти, през които щеше да се наложи да преминат. И подобно на всяка връзка, щяха да положат усилия, за да поддържат любовта си.

Но Тео грешеше, когато каза, че любовта не бе достатъчна. Любовта беше основата. Любовта беше лепилото. Всичко друго се градеше на тази основа.

Сарафина знаеше без съмнение, че те винаги щяха изпитват най-силните чувства, които да ги събират и да им помагат през изпитанията.

— И аз те обичам — отвърна тя, а сълзите напълниха очите й. — Толкова много, Тео. Повече, отколкото мога да изразя с думи.

Той раздвижи бедрата си, притискайки ги срещу сърцевината й, после се плъзна в нея. Един дълъг тласък и той беше в нея — изцяло. Дъхът й излизаше със свистене и тя захапа долната си устна, затваряйки очи с нисък стон. Да бъде в нея беше отвъд рая. Беше правилно, съвършено и напълно.

Перфектно.

Той извади пениса си до главичката и отново го плъзна бавно, оставяйки я да усети всеки сантиметър от него. Погледът му намери нейния и го задържа, докато я изпълваше, стана част от нея, от тялото и душата й. Нищо. Нито вещер, нито демон щяха да ги разделят отново. Бяха свободни да бъдат заедно.