Читать «Хипнотизаторът» онлайн - страница 25

В мислите си тя вижда как младежите се събират около легнало момче, как тя си пробива път напред и разбира, че това е Бенджамин, как кръвта просто не спира да тече от започналото татуиране. Изкачва с големи крачки ескалатора. В същия миг, в който достига горния етаж, погледът й регистрира някакво странно движение в дъното, в една празна част на етажа. Изглежда, че някой виси през парапета. Тя се насочва натам и колкото повече приближава, все по-ясно вижда какво всъщност се случва: две деца държат трето дете през парапета. Някаква едра фигура марширува зад тях с размахани ръце около себе си, като че се грее на запален открит огън.

Лицата на децата изглеждат съвършено спокойни, докато държат ужасеното момиче над ръба.

— Какво правите? — вика Симоне, докато върви срещу тях.

Не смее да тича, бои се да не ги уплаши и те да изпуснат момичето. Разстоянието е поне десет метра право надолу до вътрешния площад на партерния етаж.

Момчетата са я видели и се преструват, че ще изпуснат момичето. Симоне извиква, но те държат момичето, след което бавно го издърпват. Едно от тях се усмихва със странна усмивка към Симоне, преди да побягнат. Само едрото момче остава. Момичето се е свило настрани под парапета. Симоне се спира с препускащо сърце и се навежда над нея.

— Как си?

Момичето само трепери и поклаща глава мълчаливо.

— Трябва да отидем до охраната — обяснява Симоне.

Момичето отново поклаща глава. Цялата трепери и се свива на кълбо до парапета. Симоне гледа към едрото яко момче, което просто стои съвсем спокойно и ги наблюдава. Младежът е облечен в тъмна ватирана дреха и носи черни слънчеви очила.

— Ти кой си? — пита Симоне.

Вместо да отговори, той вади от джоба на якето си тесте с карти и започва да ги меси, разделя и върти.

— Кой си ти? — повтаря Симоне с по-висок глас. — Тези момчета твои приятели ли са?

Лицето му дори не потрепва.

— Защо не направи нищо? Можеха да я убият!

Симоне чувства адреналинът да изпълва тялото й, учестения пулс в слепоочията си.

— Попитах те нещо. Защо не направи нищо?

Тя го гледа ожесточено. Той продължава да мълчи.

— Идиот — крещи тя.

Момчето започва бавно да се отмества назад. Когато тръгва след него, за да не му даде възможност да избяга, той се спъва и изпуска тестето карти на пода. Промърморва нещо на себе си и се измъква надолу по ескалатора.