Читать «Копринената буба» онлайн - страница 8

След като дадоха поръчките си на Робин и тя се оттегли, Лионора каза:

— Няма да ви отнеме много време, защото мисля, че знам къде е, само не мога да се сдобия с адреса, а никой не отговаря на обажданията ми. Минаха десет дни — повтори тя — и той ни е нужен у дома.

На Страйк му се видя голямо разточителство да се прибягва до частен детектив при такива обстоятелства, особено с оглед на бедността им, която външността й подсказваше.

— Ако опира до едно телефонно обаждане — внимателно рече той, — нямате ли приятелка, или…

— Една не може да свърши това — отсече тя и той се усети някак прекомерно разчувстван (изтощението понякога го правеше уязвим емоционално) от косвеното й признание, че има едничка приятелка на света. — Оуен им е поръчал да не казват къде е. Нужен ми е мъж да го свърши — изрече простичко. — Да ги накара да кажат.

— Името на съпруга ви е Оуен, така ли?

— Да — отвърна тя. — Оуен Куин. Авторът на „Грехът на Хобарт“.

Нито името, нито заглавието говореха нещо на Страйк.

— И мислите, че знаете къде е той?

— Да. Бяхме на една забава с много издатели и хора от тези среди. Той не искаше да ме води, но му казах: „Намерила съм детегледачка. Идвам и толкоз“. Там чух Крисчън Фишър да разправя на Оуен за това място, където писателите отивали за отдих. После попитах Оуен: „Какво е това място, за което ти говореше?“. А Оуен отвърна: „Няма да ти кажа, нали тъкмо в това е смисълът, да се откъснеш от жена и деца“.

Тя едва ли не подканваше Страйк да се присъедини към съпруга й в присмеха над нея, горда, каквито биваха понякога майките, с наглостта на детето си.

— Кой е Крисчън Фишър? — осведоми се Страйк, като правеше усилия да се съсредоточи.

— Издател. Млад, модерен мъж.

— Не се ли опитахте да позвъните на Фишър и да го попитате за адреса на мястото за писателски отдих?

— Да, опитах се. Обаждах му се всеки ден в продължение на цяла седмица. Твърдяха, че му предали съобщението ми и щял да ми се обади, но не го направи. Според мен Оуен му е поръчал да не казва къде е. Но вие ще успеете да получите адреса от Фишър. Знам, че си разбирате от работата — каза тя. — Вие разрешихте случая с Лула Ландри, а полицията никога нямаше да се справи.

Само осем месеца по-рано Страйк бе имал един-единствен клиент, бизнесът му не вървеше и перспективите му бяха отчайващи. И тогава бе доказал удовлетворително за Кралската прокуратура, че млада жена, ползваща се с голяма известност, не се е самоубила, а е била блъсната от балкона си на четвъртия етаж, което бе довело до смъртта й. Последвалата публичност му доведе поток от клиенти; в продължение на няколко седмици той беше най-прочутият частен детектив в метрополиса. Джони Рокъби се беше смалил до бележка под линия в личната му история; самият Страйк на свой ред си беше спечелил име в обществото, впрочем име, което повечето хора бъркаха…

— Аз ви прекъснах — заговори той, като се мъчеше с всички сили да се залови за нишката на мислите си.

— Така ли?

— Да — потвърди Страйк. — Казахте: „И заради Орландо, и защото ме чакат задачи, а още и…“.