Читать «Копринената буба» онлайн - страница 279

Задната врата на таксито се отвори. Отвътре изскочи Елизабет Тасъл и се втурна да тича.

— Дръж я, Ал! — ревна Страйк отзад, още борещ се със снега. — Ал, хвани я!

Колежът „Льо Розе“ бе имал изключително силен отбор по ръгби. Кратък спринт и той я събори с перфектно преодоляване. Тя тупна тежко върху заснежената улица сред нададени викове на протест от няколкото наблюдаващи жени, а той я притисна надолу, като отблъскваше всички опити на кавалерски настроени мъже да се притекат на помощ на жертвата му.

Страйк бе имунизиран срещу всичко това: струваше му се, че в голямото си старание да не падне тича като на забавен каданс към злокобно тихото и неподвижно такси. Разсеяни от борещата се и ругаеща пленничка на Ал, присъстващите явно съвсем бяха забравили за шофьора на таксито.

— Робин…

Тя се бе килнала настрани, все още придържана към седалката от колана си. По лицето й имаше кръв, ала когато я повика по име, тя откликна с приглушен стон.

— О, мамка му, слава богу… слава богу…

Площадът вече се изпълваше от вой на полицейски сирени. Те заглушиха и алармата на магазина, и все по-гръмките протести на шокираните лондончани. През това време Страйк откопча колана на Робин, внимателно я бутна обратно в таксито, когато тя понечи да слезе, и й заръча:

— Стой тук.

— Тя разбра, че не пътуваме към къщата й — избъбри Робин. — Веднага се усети, че карам в друга посока.

— Няма значение — задъхан изрече Страйк. — Ти докара Скотланд Ярд при нас.

Ярки като диаманти светлинки блещукаха по голите дървета около площада. Сняг се сипеше върху събралата се тълпа, върху таксито, забито във витрината, и върху паркиралата накриво посред улицата спортна кола. Наоколо спряха полицейски коли и проблясващите им сини лампи осветяваха осеяната със стъкла земя.

Докато брат му с викове се опитваше да обясни защо лежи върху шейсетгодишна жена, облекченият и изтощен детектив се отпусна в таксито до партньорката си и против волята си и правилата на добрия вкус избухна в смях.

50

Синтия: Нима твърдиш, Ендимион, че всичко това е станало от любов?

Ендимион: Твърдя, госпожо, че боговете ми пратиха женска омраза.

Джон Лили, „Ендимион, или Човекът на луната“

Една седмица по-късно

Страйк никога преди не бе посещавал апартамента на Робин и Матю в Ийлинг. Настояването му Робин да си вземе почивка, за да се възстанови от лекото мозъчно сътресение и опита да бъде удушена, не се прие добре.

— Робин — търпеливо я заубеждава той по телефона, — така или иначе, трябва да затворя офиса. Денмарк стрийт е пълна с репортери. Отседнал съм у Ник и Илса.

Ала не искаше да зачезне в Корнуол, без да я е видял. Когато тя отвори входната врата, той се зарадва да установи, че белезите по челото и шията й бяха избледнели до жълтеникаво и синкаво.

— Как се чувстваш? — попита той, докато бършеше крака на изтривалката.

— Чудесно! — заяви тя.

Жилището бе малко, но весело и миришеше на нейния парфюм, който той не беше забелязвал съзнателно преди. Може би седмицата, прекарана без да го подушва, го бе направила по-чувствителен към аромата му. Тя го поведе към дневната, боядисана в цвят магнолия, също като у Катрин Кент. Страйк с интерес забеляза „Разследващо интервю: психология и практика“, оставена разтворена върху кресло. В ъгъла стоеше малка елха с бяла и сребриста украса като по дърветата на Слоун Скуеър, които бяха съставлявали фона на снимките на катастрофиралото такси, появили се по вестниците.