Читать «Копринената буба» онлайн - страница 280

— Матю преживя ли го вече? — попита Страйк, като се отпусна на канапето.

— Не мога да кажа, че сияе от щастие — отвърна тя и се усмихна. — Чай?

Знаеше как го обича той: силен, много тъмен на цвят.

— Коледен подарък — каза й той, когато тя се върна с подноса, и й подаде обикновен бял плик.

Робин го отвори с любопитство и извади отвътре снопче материали с напечатан текст.

— Детективски курс през януари — поясни Страйк. — Така че следващия път, като вадиш торбичка с кучешко ако от контейнер за отпадъци, никой да не те забележи.

Тя се засмя възторжено.

— Благодаря ти. Благодаря ти!

— Повечето жени биха очаквали цветя.

— Не съм като повечето жени.

— Да, това го забелязах — отвърна Страйк и си взе шоколадова бисквита.

— Анализираха ли ги вече? — поинтересува се тя. — За кучешките изпражнения питам.

— Да. Пълни са с човешки вътрешности. Размразявала ги е на порции. Откриха също следи в паничката на добермана, а останалото беше във фризера й.

— Господи — промълви Робин и усмивката на лицето й се стопи.

— Престъпен гений — отбеляза Страйк. — Вмъкнала се в кабинета на Куин и оставила две от собствените си използвани касети с ленти зад бюрото. Анстис склони да бъдат тествани. Оказа се, че по тях няма никаква ДНК от Куин, изобщо не ги е докосвал, следователно не той е напечатал съдържащото се там.

— Анстис говори ли ти все още?

— Едва-едва. Но му е трудно да ме отреже напълно. Аз му спасих живота.

— Разбирам, че това прави нещата деликатни и неловки — съгласи се Робин. — Значи вече изцяло приеха теорията ти?

— След като разбраха какво търсят, случаят е от ясен по-ясен. Тя е купила дубликата на пишеща машина преди две години. Поръчала бурката и въжетата с картата на Куин и накарала да ги пратят в къщата, докато работниците още били там. Имала е много възможности да се добере до неговата „Виза“ през годините. От палто, оставено на закачалката в офиса, докато е бил до тоалетната, или я е измъкнала от портфейла му, когато го е докарвала от партита пиян и заспал. Познавала го е достатъчно добре, за да знае, че е нехаен и не проверява сметки. Имала е достъп до ключа на Талгарт Роуд, а той е лесен за копиране. Обходила е цялата къща, знаела е, че там е складирана солна киселина. Гениално замислено, само че прекалено изпипано — заключи Страйк и отпи от тъмнокафявия си чай. — Сега я пазят да не прибегне към самоубийство. Но още не си чула най-откаченото.

— Нима има още? — уморено попита Робин.

Колкото и нетърпеливо да бе очаквала идването на Страйк, все още се чувстваше недобре от събитията, преживени предишната седмица. Изправи гръб и събра сили.