Читать «Копринената буба» онлайн - страница 271

— Ценя мнението ви — отвърна Страйк. — Очаквам критически анализ на „Bombyx Mori“.

— Отново? — учуди се Фанкорт. Доброто му настроение изстиваше заедно със стъпалата му. Той се загърна по-плътно в палтото си и заяви сред валящия обилен сняг: — Казах всичко, което желая да изрека за тази книга.

— Едно от първите неща, които ми казаха за „Bombyx Mori“ — заговори Страйк, — беше, че напомня ранните ви творби. „Кървища и мистериозен символизъм“ бяха точните думи, доколкото си спомням.

— Е, и? — попита Фанкорт с ръце в джобовете.

— Колкото повече разговарях с хора, познавали Куин, толкова по-ясно ставаше, че романът, четен от всички, има много малка прилика с онзи, над който той е твърдял, че работи.

Дъхът на Фанкорт се издигна в облаче пред него и скри малкото, което Страйк виждаше от едрите му черти.

— Срещнах дори момиче, което е чуло откъс от книгата, непоявяващ се във финалния ръкопис.

— Писателите съкращават — подметна Фанкорт и взе да се разтъпква, сгушил рамене. — Оуен би сторил добре да съкрати доста повече. В няколко романа, между другото.

— Има и дублиране от предишни негови творби — продължи Страйк. — Два хермафродита. Два окървавени чувала. Всичкият този натрапен секс.

— Той беше човек с ограничено въображение, господин Страйк.

— Оставил е бележка, върху която е написал няколко възможни имена за героя си. Едно от тях се появява на използвана лента от касета за пишеща машина, излязла от кабинета му, преди полицията да го запечата, но го няма никъде в завършения ръкопис.

— Ами значи е размислил — подразнено отсече Фанкорт.

— То е обичайно име, не символично или архаично като другите в готовия ръкопис — отбеляза Страйк.

Очите му вече свикваха с тъмнината и той зърна бегло любопитство по грубоватото лице на Фанкорт.

— Пред ресторант, пълен с хора, Куин е изял последната си храна, както мисля, че ще се окаже, и е представил последното си публично изпълнение — додаде Страйк. — Надежден свидетел разправи как Куин е крещял, та целият ресторант да чуе, че единствената причина Тасъл да е твърде малодушна да представи романа бил „проклетият немощен член на Фанкорт“.

Съмняваше се двамата с Фанкорт да са виждани ясно от неспокойните хора на издателската маса. Фигурите им вероятно се сливаха с дърветата и статуите, ала твърдо решените и отчаяните все пак биха могли да ги открият по светещото връхче от цигарата на Страйк — белегът за снайпериста.

— Работата е там, че в „Bombyx Mori“ не пише нищо за вашия член — продължи Страйк. — Не пише, че любовницата на Куин и младата й транссексуална приятелка са „красиви изгубени души“, а той им е казал, че ги описва така. И върху копринените буби не се изсипва киселина, а се варят, за да се сдобиеш с пашкулите им.

— Какво от това? — повтори Фанкорт.

— Бях принуден да стигна до извода — каза Страйк, — че онзи „Bombyx Mori“, който всички са чели, е различен роман от „Bombyx Mori“, който е написал Оуен Куин.

Фанкорт спря да се разтъпква. Застинал за миг, той очевидно сериозно обмисляше казаното от Страйк.