Читать «Копринената буба» онлайн - страница 273

Още веднъж се чу шум от вътрешността на клуба, когато вратата към градината се отвори и затвори. Разнесоха се несигурни стъпки по снега и после от мрака изплува едра фигура.

— Какво става тук? — изграчи Елизабет Тасъл, облечена в дебелото си палто с кожена яка.

В мига, щом чу гласа й, Фанкорт понечи да отстъпи назад и да се прибере обратно вътре. Страйк се запита кога ли за последен път се бяха изправяли лице в лице, без да се намират сред многолюдно обкръжение.

— Почакайте за момент, ако обичате — помоли Страйк писателя.

Фанкорт се поколеба. Тасъл се обърна към Страйк с плътния си дрезгав глас:

— На Пинкс му липсва Майкъл.

— А вие можете да съпреживеете подобно чувство — подхвърли Страйк.

Снегът шепнеше помежду листата и върху замръзналото езеро с купидона, насочил стрелата си към небето.

— Намирали сте писането на Елизабет „окайващо неоригинално“, нали така? — попита Страйк Фанкорт. — И двамата сте изучавали средновековни трагедии за отмъщението, което обяснява сходствата в стила ви. Но според мен вие сте много добър имитатор на чуждия начин на писане — обърна се Страйк към Тасъл.

Беше знаел, че тя ще дойде, ако отведе Фанкорт, уверен бе, че ще се уплаши какво би могъл да каже на писателя в тъмното. Тя стоеше съвършено неподвижна, докато снегът се сипеше по кожената й яка, по стоманеносивата й коса. Страйк едва виждаше очертанията на лицето й на слабата светлина от далечните прозорци на клуба. Погледът й бе забележително остър и празен в същото време. Имаше мъртвите безизразни очи на акула.

— Ето например имитирали сте перфектно стила на Елспет Фанкорт.

Ченето на Фанкорт увисна. В продължение на няколко секунди се чуваше само шепотът на снега и слабото свирене от дробовете на Елизабет Тасъл.

— От самото начало си мислех, че Куин трябва да ви е държал с нещо — каза Страйк. — Въобще не изглеждахте като жена, която би се оставила да я превърнат в частна банка и да я третират като слугиня, която би предпочела да задържи Куин и да остави Фанкорт да си иде. И тези врели-некипели за свободата на изразяване… Вие сте написали пародията на романа на Елспет Фанкорт, която я е тласнала към самоубийство. През всичките тези години се е чувала само вашата дума без никакви доказателства, че Оуен ви е показал написаната от него пародия. А е било обратното.

В настъпилата тишина стъписаният Фанкорт местеше поглед от агентката към детектива.

— Полицията подозираше, че Куин ви е изнудвал — заговори отново Страйк, — но вие им замазахте очите с трогателен разказ как сте му услужвали с пари заради Орландо. Плащали сте на Оуен в продължение на повече от четвърт век, не е ли така?

Опитваше се да я провокира да заприказва, но тя мълчеше и само се взираше в него с тъмни и празни очи, подобни на дупки върху некрасивото й бледо лице.

— Как описахте сама себе си пред мен, когато обядвахме заедно? Като „самото олицетворение на безукорна стара мома“. И все пак сте открили своя отдушник, нали, Елизабет?