Читать «Копринената буба» онлайн - страница 27

Задушният кабинет на Елизабет Тасъл беше концентриран вариант на външното помещение: вонеше на цигари и старо куче. Под бюрото й бе разположено легло за животното, тапицирано с туид; по стените се мъдреха стари снимки и репродукции. Страйк разпозна мъжа на една от най-големите: сравнително известен възрастен автор на илюстровани детски книжки, на име Пинкълман, за когото не беше сигурен дали е още жив. След като отправи към Страйк безмълвен жест да седне на стола срещу нея, от който той първо трябваше да махне купчина вестници и стари броеве от „Букселър“, агентката извади цигара от кутия на бюрото си, запали я с ониксова запалка, вдиша дълбоко и веднага подхвана продължителна, дълбока и свиреща кашлица.

— И тъй — изграчи, когато пристъпът утихна и тя се върна на кожения стол зад бюрото си, — разбрах от Крисчън Фишър, че Оуен отново разиграва прочутия си номер с изчезването.

— Точно така — потвърди Страйк. — Изчезнал е същата вечер, след като двамата сте се скарали заради книгата му.

Тя заговори, ала думите й мигом бяха спрени от нова кашлица. Ужасни раздиращи звуци излизаха дълбоко от гръдния й кош. Страйк изчака в мълчание пристъпът да отмине.

— Зле звучите — отбеляза, когато тя се накашля, и колкото и да не беше за вярване, отново дръпна яко от цигарата си.

— Грип — прегракнало обясни тя. — Не мога да се отърся от него. Кога дойде Лионора при вас?

— Онзи ден.

— Може ли да си позволи хонорара ви? — изхриптя. — Не ми се вярва човек, разрешил случая „Ландри“, да взема евтино.

— Госпожа Куин предположи, че вие ще ми платите — уведоми я Страйк.

Грапавите бузи поаленяха, а тъмните очи, влажни от толкова кашляне, се присвиха.

— Може да се върнете право при Лионора — гърдите й се завълнуваха под елегантното черно сако, докато тя потискаше нов порив за кашлица — и да й предадете, че няма да дам и пени да върна онзи никаквец. Той вече не ми е… не ми е клиент. Кажете й… кажете й…

Бе нападната от нова гигантска експлозия от кашлица.

Вратата се отвори и влезе слабата асистентка, натоварена с тежък дървен поднос, отрупан с чаши и пособия за кафе. Страйк се изправи да го поеме от нея; по бюрото нямаше място за подноса. Момичето направи опит да разчисти пространство и в нервността си събори купчина листове.

Последва гневен жест от кашлящата агентка и отпратеното момиче уплашено изприпка навън от кабинета.

— Некадърна… малка… — просвистя Елизабет Тасъл.

Страйк постави подноса на бюрото, игнорира разпръснатите по целия килим хартии и отново седна. Агентката беше тиранка от добре познат му тип: една от онези по-възрастни жени, които, съзнателно или не, правеха капитал от факта, че събуждат у податливите по природа детски спомени за властни и взискателни майки. Страйк беше имунизиран срещу подобно застрашително поведение. Първо, неговата собствена майка с всичките й недостатъци беше млада и открито любяща; второ, той долавяше уязвимост у този наглед дракон. Паленето на цигара от цигара, избелелите снимки и кошчето на старото куче предполагаха по-сантиментална и по-малко самоуверена жена, отколкото я мислеха младите й подчинени.