Читать «Копринената буба» онлайн - страница 26

Литературната агенция на Елизабет Тасъл бе разположена в изненадващо тиха задънена пряка на Гоуър стрийт, главно с жилищни сгради от тъмни тухли. Страйк натисна звънеца до дискретна месингова табела край входната врата. Последва леко трополене и се появи блед млад мъж с отворена на врата фланелка, който отвори вратата към площадка пред стълбище, застлано с червен мокет.

— Вие ли сте частният детектив? — попита със смес от благоговение и възбуда.

Страйк го последва, като ръсеше капки по протрития мокет, и двамата изкачиха стълбите до махагонова врата, през която влязоха в просторно офисно пространство, което някога вероятно бе представлявало отделен вестибюл и дневна.

Застарялата елегантност бавно западаше в износеност. Прозорците бяха замъглени от конденз, а въздухът — натежал от цигарен дим. Претъпкани дървени библиотечни шкафове опасваха стените и овехтелите тапети бяха почти изцяло скрити от поставени в рамки литературни карикатури и илюстрации от комикси. Имаше две масивни бюра, поставени едно срещу друго върху протрит килим, но зад тях не седеше никой.

— Може ли да взема палтото ви? — попита младият човек и в този момент момиче с уплашен вид изскочи изпод едно от бюрата.

В ръка държеше изцапана гъба за попиване.

— Не мога да го изчистя, Рейф! — прошепна тревожно на младежа със Страйк.

— Да му се не види — раздразнено процеди Рейф. — Одъртялото куче на Елизабет повърна под бюрото на Сали — сподели той приглушено, докато поемаше подгизналото палто „Кромби“ на Страйк и го окачаше на викторианска закачалка до вратата. — Ще й съобщя, че сте пристигнали. Ти продължавай да търкаш — нареди той на колежката си, приближи се до друга махагонова врата и леко я открехна.

— Господин Страйк е тук, Лиз.

Раздаде се шумен лай, последван от дълбока човешка кашлица, сякаш излизаща от гърдите на стар миньор.

— Хвани го — изрече пресипнал глас.

Вратата към кабинета на агентката се отвори и се видяха Рейф, хванал здраво за нашийника стар, но очевидно още буен доберман пинчер, и висока, набита жена на около шейсет години с едри, безкомпромисно некрасиви черти на лицето. Геометрично съвършената късо подстригана стоманеносива коса, черният костюм със строга кройка и яркочервеното червило й придаваха излъчване за замах и енергичност. От нея се носеше аурата на величествено достойнство, което замества сексуалната притегателност у успелите по-възрастни жени.

— Най-добре го изведи навън, Рейф — каза агентката, приковала маслиненотъмните си очи към Страйк. Дъждовните струи все така биеха в прозорците. — И не забравяй пликчетата за акото, днес е малко разхлабен. Заповядайте, влезте, господин Страйк.

С крайно недоволен вид помощникът й потътри едрото куче с глава на същински Анубис навън от кабинета. Докато Страйк и доберманът се разминаваха, раздаде се енергично ръмжене.

— Кафе, Сали — изстреля команда агентката към стреснатото момиче, което скри гъбата, скочи иззад бюрото си и изчезна през една врата зад него.

Страйк се надяваше, че старателно ще измие ръцете си, преди да приготви кафето.