Читать «Копринената буба» онлайн - страница 22

Канеше се да се върне в кабинета си, когато се сети за още нещо.

— И ако обичаш, провери какво означава „bombyx mori“.

— Как се пише това?

— Един господ знае — отвърна Страйк.

Бъдещата разведена пристигна навреме в единайсет и трийсет. Беше подозрително младолика четирийсет и няколко годишна, която излъчваше лековат чар и мускусен аромат, от който на Робин някак й отесняваше в офиса. Страйк изчезна с нея в кабинета си и в продължение на два часа Робин чуваше само лекото издигане и затихване на гласовете им на фона на непрестанното барабанене на дъжда и почукването на пръстите й по клавиатурата — спокойни, мирни шумове. Робин беше привикнала да чува внезапни изблици на плач, стенания, дори крясъци от кабинета на Страйк. Внезапната тишина можеше да е най-зловеща от всичко, както когато един клиент буквално беше припаднал (и както научиха по-късно, бе претърпял микроинфаркт), щом бе видял снимки на жена си и любовника й, които Страйк беше заснел с далекообхватен обектив.

Когато Страйк и клиентката му най-сетне се появиха и тя се сбогува с него надълго и нашироко, Робин подаде на шефа си голяма снимка на Оуен Куин, свалена от сайта на литературния фестивал в Бат.

— Боже милостиви — промърмори Страйк.

Оуен Куин беше едър и блед мъж на около шейсет години, с рехава жълто-бяла коса и заострена брадичка тип Ван Дайк. Очите му като че бяха разноцветни, което придаваше особена напрегнатост на погледа му. За снимката се бе загърнал в нещо като тиролска наметка и носеше мека шапка с перо.

— Човек не би казал, че такъв ще остане инкогнито за дълго — отбеляза Страйк. — Би ли направила копия, Робин? Може да се наложи да я покажем в няколко хотела. Според жена му веднъж отседнал в „Хилтън“, но не може да си спомни точно кой, така че позвъни тук-там да провериш не се ли е регистрирал. Не си представям, че би използвал истинското си име, но ти им го опиши. Стигна ли донякъде с Елизабет Тасъл?

— Да — отговори Робин. — Ако щеш вярвай, тъкмо се канех да й се обадя, когато тя ми позвъни.

— Позвънила е тук? Защо?

— Крисчън Фишър й казал, че си го посетил.

— И?

— Днес следобед имала срещи, но иска да се видите утре в единайсет в нейния офис.

— Я виж ти — развеселен, възкликна Страйк. — Става все по-интересно. Попита ли я дали знае къде е Куин?

— Да. Отговори, че няма никаква представа, но беше категорична, че иска да се види с теб. Много е властна. Същинска училищна директорка. Колкото до „Bombyx mori“, оказа се латинското название на копринената буба.

— Копринената буба?

— Да. И знаеш ли какво? Винаги съм мислила, че предат мрежата си като паяците, а всъщност знаеш ли как добивали коприната от бубите?

— Не бих казал, че знам.

— Сваряват ги — каза Робин. — Сваряват ги живи, та да не повредят пашкулите си, като изскочат от тях. Не звучи никак красиво, нали? Защо те интересуват копринените буби?

— Исках да разбера защо Оуен Куин е нарекъл последния си роман „Bombyx Mori“ — обясни Страйк. — Но май все така не ми е ясно.