Читать «Копринената буба» онлайн - страница 23

Той прекара следобеда в досадна писмена работа, свързана със следене по случай, и в надежда времето да се оправи — налагаше му се да излезе, тъй като нямаше буквално и троха за ядене горе. След като Робин си тръгна, Страйк продължи да работи, защото дъждът, биещ в прозорците му, постоянно се усилваше. Накрая си облече палтото и тръгна през пороя по мокрия и тъмен Чаринг Крос Роуд, за да купи храна от най-близкия супермаркет. Напоследък беше прекалил с готовата храна за вкъщи.

На връщане нагоре по улицата с издутите пазарски пликове в двете ръце, по импулс влезе в книжарница за книги втора ръка, която беше пред затваряне. Мъжът зад щанда не беше сигурен дали имат екземпляр от „Грехът на Хобарт“, първата и очевидно най-добра книга на Оуен Куин, но след неконструктивно мънкане и неубедително взиране в екрана на компютъра, предложи на Страйк екземпляр на „Братята Балзак“ от същия автор. Уморен, мокър и гладен, Страйк плати две лири за книгата с протъркани твърди корици и я отнесе в своята мансарда.

След като прибра провизиите по местата им и си сготви паста, Страйк се изтегна на леглото, докато нощта напираше, мрачна и студена, в прозорците му, и отвори книгата на изчезналия човек.

Стилът бе пищен и разкрасен, сюжетът — готически и сюрреалистичен. Двама братя, с имената Варикосел и Вас, бяха затворени в камера, докато трупът на по-големият им брат се разлагаше бавно в ъгъла. Помежду пиянски спорове за литература, лоялност и френския писател Балзак те се опитваха със съвместни усилия да създадат повествование за живота на своя гниещ брат. Варикосел постоянно опипваше болезнените си тестиси, което на Страйк му се видя като тромава метафора на писателски блокаж; Вас като че вършеше повечето от работата.

След петдесет страници Страйк измърмори „Врели-некипели!“, захвърли книгата настрани и подхвана мъчителния процес по заспиването.

Дълбокият и блажен ступор от предишната нощ му убягваше. Дъждът барабанеше по прозорците на мансардата му и сънят му бе неспокоен; объркани сънища с катастрофи запълниха нощта. Страйк се събуди на сутринта с остатъчно неприятно чувство, вкопчено в него като махмурлук. Дъждът още се лееше срещу прозореца му и когато включи телевизора, видя, че Корнуол е поразен от тежко наводнение; хората бяха блокирани в колите си или евакуирани от домовете си и сега се тълпяха в кризисните центрове.

Страйк грабна мобилния си телефон и набра номера, който му бе така добре познат, както собственото му отражение в огледалото, който през целия му живот бе символизирал за него сигурност и стабилност.

— Ало? — прозвуча гласът на леля му.

— Корморан е. Добре ли си, Джоун? Гледах новините.

— Засега за нас няма страшно, скъпи, положението е тежко по-нагоре по крайбрежието — отвърна тя. — Тук вали и има буря, но не може да се сравни с кошмара в Сейнт Остел. Ние самите току-що го гледахме по новините. Ти как си, Корм? От цяла вечност не си се обаждал. Тъкмо снощи си казвахме с Тед колко отдавна не сме те чували. Защо не дойдеш за Коледа, след като отново си сам? Какво ще кажеш?