Читать «Зовът на кукувицата» онлайн - страница 254

— Безпочвени спекулации — отсече Бристоу все още с подскачащо коляно.

— Ще видим колко са безпочвени, щом веднъж се озовем в съда — парира го Страйк.

— Никога не съм отричал, че с Лула се скарахме.

— След като тя е отказала да ти даде чек и е тръшнала вратата под носа ти, ти си слязъл по стълбите и си видял вратата на апартамент две отворена. Уилсън и техникът по алармените инсталации са били заети да гледат панела, а Лешчинска е била някъде вътре и вероятно е чистела с прахосмукачка, което ти е дало възможност да се промъкнеш зад двамата мъже. Не е било кой знае какъв риск. В случай че се обърнат и те видят, би могъл да се престориш, че си отишъл да благодариш на Уилсън, задето те е пуснал. Прекосил си коридора зад гърба им и си се скрил някъде в онзи голям апартамент. Там има места колкото щеш — в някой шкаф, под някое легло…

Бристоу клатеше глава с нямо отрицание.

Страйк продължи със същия равен тон:

— Трябва да си чул как Уилсън казва на Лешчинска да нагласи алармата с едно-девет-шест-шест. Накрая Уилсън, Лешчинска и техникът са си тръгнали и ти спокойно си можел да се разполагаш в апартамента. За твое разочарование Лула вече е била напуснала сградата и ти не си могъл да се върнеш горе и отново да я тормозиш за пари.

— Голи фантазии — процеди адвокатът. — Никога в живота си не съм стъпвал в апартамент две. Тръгнах си от Лула и отидох в службата да взема документи…

— От Алисън, не каза ли така първия път, когато преговаряхме движението ти през онзи ден? — попита Страйк.

По тънкия врат на Бристоу отново избиха розови петна. След кратко колебание той прочисти гърлото си и каза:

— Не си спомням дали… Само знам, че бях много бърз; исках да се върна при майка ми.

— Какъв ли ефект ще имат върху съда показанията на Алисън на свидетелската скамейка, че си я помолил да излъже заради теб? Разиграл си пред нея съсипания от скръб брат и си я поканил на вечеря, а нещастницата е била толкова доволна да се покаже като желана жена пред Тони, че мигом се е съгласила. След още няколко срещи си я убедил да каже, че те е видяла в службата сутринта преди смъртта на Лула. Просто те е помислила за свръхтревожен и параноичен, нали? Повярвала е, че вече имаш желязно алиби от нейния обожаван Тони за по-късно през деня. Решила е, че не е голяма работа да изрече малка лъжа, та да те успокои. Ала Алисън не е била там в онзи ден, за да ти даде каквито и да било документи, Джон. Веднага щом е отишла на работа, Сайприън я е изпратил за Оксфорд, за да потърси Тони. Малко се изнерви след погребението на Рошел, когато разбра, че знам всичко това, нали?