Читать «Зовът на кукувицата» онлайн - страница 256

— Майната ти — озъби се Бристоу. — Майната ти, Страйк. Какво знаеш ти? Имал си уличница за майка. От какво умря, от трипер ли?

— Хитро — отбеляза Страйк. — Щях да те питам дали си проучил личния ми живот, когато си търсил лапнишаран, когото да манипулираш. Вероятно си помислил, че ще проявя особено съчувствие към горкия съсипан от скръб Джон Бристоу, след като моята майка е умряла млада при подозрителни обстоятелства. Решил си, че ще ме разиграваш както си поискаш… Няма значение, Джон. Ако твоите защитници не могат да ти намерят душевно заболяване, сигурно ще изтъкнат като причина възпитанието ти. Израснал необичан, пренебрегван, засенчван. Винаги си се смятал за онеправдан, нали? Забелязах го още първия ден, когато избухна в затрогващ плач при спомена как са водели Лула по алеята пред дома ви, как е влязла в живота ти. Родителите ти дори не са те взели със себе си, когато са отишли за нея, нали? Оставили са те у дома като домашно куче, като сина, който им е бил недостатъчен след смъртта на Чарли, сина, който отново ще бъде на второ място.

— Не съм длъжен да слушам това — прошепна Бристоу.

— Свободен си да си вървиш — заяви Страйк и погледна към него, ала вече не виждаше очите му в плътните сенки зад очилата. — Защо не си тръгнеш?

Ала адвокатът просто седеше там с подскачащо коляно, търкаше длани една в друга и чакаше да чуе доказателството на Страйк.

— По-лесно ли беше втория път? — тихо попита Страйк. — По-лесно ли ти беше да убиеш Лула, отколкото да убиеш Чарли?

Видя оголените му зъби, когато Бристоу отвори уста, от която обаче не излезе нито звук.

— Тони знае, че ти си го извършил, нали? Всички тези глупости за суровите и жестоки неща, които си наговорил, след като Чарли умрял… Тони е бил там, видял те е как се отдалечаваш с велосипеда си от мястото, където си блъснал Чарли. Предизвика го да кара близо до ръба на пропастта, нали? Познавах Чарли, не можеше да устои на предизвикателство. Тони е видял Чарли мъртъв на дъното на кариерата и е казал на родителите ти, че според него ти си го направил, нали? Затова баща ти го е ударил. Затова майка ти е припаднала. Затова Тони е бил прогонен от къщата след смъртта на Чарли: не защото Тони е казал, че майка ти е отгледала необуздани деца, а защото й е казал, че отглежда психопат.

— Това е… Не! — изграчи Бристоу. — Не!

— Но Тони не е искал да се разразява семеен скандал. Мълчал си е. Въпреки това е изпаднал в паника, когато е чул, че те осиновяват момиченце. Обадил им се е и се е опитал да ги спре. Имал е право да се тревожи, нали така? Мисля, че винаги си се боял малко от Тони. Каква ирония, че той сам се постави в принудителната ситуация да ти създаде алиби за убийството на Лула.