Читать «Зовът на кукувицата» онлайн - страница 255

— Алисън не е от най-умните — бавно изрече Бристоу, потърквайки длани, сякаш ги мие, а коляното му подскачаше. — Сигурно е объркала дните. Очевидно не ме е разбрала. Никога не съм искал от нея да твърди, че съм ходил във фирмата. Нейната дума срещу моята. Може би се опитва да ми отмъсти, защото скъсахме.

— О, ти определено се издъни, Джон. След като сътрудничката ми ти позвъни сутринта да те подмами в Рай…

— Твоята сътрудничка?

— Да, разбира се. Не те исках да се мотаеш около мен, докато претърсвам апартамента на майка ти, нали така? Алисън ни помогна с името на клиента. Позвъних й, казах й всичко, включително как имам доказателство, че Тони спи с Ърсула Мей и че ти ще бъдеш арестуван за убийство. Това я убеди, че трябва да си потърси нов приятел и нова работа. Надявам се да е отишла в дома на майка си в Съсекс, това я посъветвах да направи. Държиш Алисън наблизо до себе си, защото мислиш, че тя е спасителното ти алиби, а и за да научаваш чрез нея плановете на Тони, от когото се боиш. Ала напоследък взех да се тревожа да не решиш, че не ти е полезна повече, и току-виж паднала отвисоко.

Бристоу отново се пробва да се изсмее надменно, ала звукът се получи изкуствен и кух.

— И тъй, оказва се, че никой не те е видял как си отскочил до службата си да вземеш някакви документи в онази сутрин — продължи Страйк. — Все още си се криел в средния апартамент на Кентигърн Гардънс номер осемнайсет.

— Не бях там. Бях в Челси, у майка ми — отсече Бристоу.

— Не мисля, че си планирал да убиеш Лула на този етап — продължи Страйк, все едно нищо не бе чул. — Сигурно идеята ти е била пак да я притиснеш, когато се върне. Никой не те е очаквал в службата този ден, защото се е предполагало, че ще работиш у дома си, за да правиш компания на болната си майка. Имало е пълен хладилник, а и ти си знаел как да влезеш и излезеш, без да задействаш алармата. Имал си добра видимост към улицата, така че при появата на Дийби Мак с антуража му си можел да разполагаш с достатъчно време бързо да излезеш оттам и да слезеш долу с някоя измислена история как си останал да чакаш сестра си в апартамента й. Единственият малък риск е била вероятността от доставки в апартамента, но онази голяма ваза с рози е пристигнала, без никой да забележи, че се криеш там, нали? Предполагам, че идеята за убийство е започнала да се заражда тъкмо тогава, когато си прекарал часове наред сам сред целия онзи лукс. Не започна ли да си представяш колко прекрасно би било, ако Лула, за която си бил убеден, че не е написала завещание, умре? Знаел си, че лесно ще се справиш с болната си майка, особено като останеш единственото й живо дете. Тази идея трябва много да ти е харесала, нали, Джон? Да бъдеш най-после единствено дете. Да не те засенчват по-хубави и по-обичани брат и сестра. — Дори в сгъстяващия се мрак той виждаше стърчащите зъби на Бристоу и напрегнатия поглед в късогледите му очи. — Без значение колко си пърхал около майка си и си разигравал ролята на предан син, никога не си бил на първо място за нея, нали? Тя винаги най-много е обичала Чарли, не е ли така? Всички са го обичали, дори чичо Тони. Ала в момента, когато Чарли вече го няма и ти се надяваш най-сетне да станеш център на внимание, какво се случва? Пристига Лула и всички започват да се грижат за Лула, да обожават Лула. Майка ти дори не е сложила твоя снимка до смъртното си легло. Само тези на Чарли и Лула. Само на двамата, които е обичала.