Читать «Зовът на кукувицата» онлайн - страница 252

— Ти си превъртял — заяви той и отново прозвуча изкуственият му смях. — Открил си завещание, в което тя оставя всичко не на мен, а на онзи човек. — Посочи към външния офис, където бе видял снимката на Джона. — Казваш ми, че е същият човек, заснет от камерата да върви към апартамента на Лула вечерта, когато е загинала, а десет минути по-късно — да бяга надалеч от там. И въпреки това обвиняваш мен. Мен!

— Джон, ти си знаел, преди да дойдеш при мен, че Джона е бил на онзи запис. Рошел ти го е казала. Била е във „Вашти“, когато Лула се е обадила на Джона и си е уредила с него среща късно през нощта, станала е свидетел на писането на завещание, в което той наследява цялото имущество. Дошла е при теб, казала ти е всичко и е започнала да те изнудва. Искала ти е пари за жилище и скъпи дрехи, а в замяна е обещала да държи устата си затворена за факта, че не ти си наследник на Лула. Рошел не е осъзнавала, че ти си убиецът. Мислела е, че Джона е бутнал Лула от прозореца. Освен това е била огорчена, че тя самата е изключена от завещанието и че е зарязана така безцеремонно в магазина в последния ден от живота на Лула, затова не се е вълнувала, че убиецът се разхожда на свобода, за нея е било важно да докопа парите.

— Това са пълни щуротии. Ти не си на себе си.

— Създаде всички възможни пречки, за да не мога да открия Рошел — продължи Страйк, сякаш не беше чул Бристоу. — Преструваше се, че не знаеш името й и къде живее, прояви съмнение, че може да е полезна за разследването, изтри снимките от лаптопа на Лула, та да не мога да видя как изглежда. Вярно, тя би могла да ми посочи директно човека, който ти се опитваше да уличиш за убийството, но, от друга страна, е знаела, че съществува завещание, лишаващо те от наследство, а твоята цел номер едно е била да потулиш темата за завещанието, докато го откриеш и унищожиш. Каква ирония, че то през цялото време е било в гардероба на майка ти. Ала дори да го бе унищожил, Джон, какво щеше да стане? Самият Джона е бил наясно, че е наследник на Лула, и ти си го знаел. Имало е и друг свидетел на факта, че е съществувало завещание, макар ти да не си подозирал: Брайъни Радфорд, гримьорката.

Бристоу бавно облиза сухите си устни. Страйк усети страха му.

— Брайъни не пожела да си признае, че е ровила из вещите на Лула, но е видяла завещанието в дома й, преди тя да успее да го скрие. Брайъни обаче страда от дислексия. Тя е прочела „Джона“ и го е възприела като „Джон“. Свързала го е с думите на Киара как Лула оставяла всичко на брат си и е стигнала до извода, че няма защо да казва пред някого какво е прочела крадешком, при положение че тъй или иначе ти наследяваш всичко. На моменти си имал просто дяволски късмет, Джон. Ала сега разбирам, за болен мозък като твоя най-доброто решение на проблема е било да припишеш убийството на Джона. Ако той влезе в затвора с доживотна присъда, не би имало значение дали завещанието ще се появи, или не, дали някой знае за него, или не — парите във всички случаи ще дойдат при теб.