Читать «Размяна на съпруги» онлайн - страница 152

— Махай се! Остави на мира момичето или ще те застрелям!

Боксьорът не му обърна внимание, затова Анри стреля точно над главата му и изкрещя:

— Не се шегувам, Пиер! Ще те убия, ако не спреш!

Боксьорът дори не го погледна.

Анри подскачаше из стаята, танцуваше и крещеше:

— Фантастично! Великолепно! Невероятно! Получи се! Успяхме, скъпи ми Осуалд! Успяхме!

Действието привърши толкова бързо, колкото и започна. Боксьорът изведнъж пусна младата жена, премигна няколко пъти и после каза:

— Къде, по дяволите, се намирам? Какво става?

Симон, която изглежда бе издържала на всичко, без да й се изпочупят костите, скочи, грабна дрехите си и избяга в съседната стая.

— Благодаря, мадмоазел! — каза й Анри, когато тя притича покрай него.

Интересното беше, че опияненият боксьор нямаше ни най-малка представа какво е правил. Стоеше гол, облян в пот, зяпаше из стаята и се мъчеше да проумее по какъв начин е изпаднал в такова положение.

— Какво направих? — попита той. — Къде е момичето?

— Беше страхотен! — извика Анри и му хвърли една хавлиена кърпа. — За нищо не се тревожи! Заслужи хилядата си франка.

Точно тогава вратата с размах се отвори и Симон, все така гола, се втурна в лабораторията.

— Напръскайте ме отново! О, мосю Анри, напръскайте ме само още веднъж!

Лицето й грееше, очите й ярко блестяха.

— Експериментът приключи — осведоми я Анри. — Вървете да се облечете.

Той здраво я хвана за раменете и насила я отпрати в другата стая. После заключи вратата.

Половин час по-късно Анри и аз седяхме и празнувахме успеха си в едно близко кафене. Пиехме кафе и коняк.

— Колко време продължи? — попитах го аз.

— Шест минути и трийсет и две секунди.

Отпивах от коняка и наблюдавах хората, минаващи по тротоара.

— А каква ще е следващата стъпка?

— Първо трябва да си попълня бележките, а после ще говорим за бъдещето — каза Анри.

— Знае ли някой формулата?

— Не.

— Ами Симон?

— И тя не я знае.

— Записал ли си я?

— Да, но така, че друг да не може да я разчете. Ще я запиша точно утре.

— Това да ти е първата работа. И аз искам копие. Как ще наречем веществото? Трябва ни име.

— Какво предлагаш?

— „Кучка“. Да го наречем „Кучка“ — казах аз.

Анри се усмихна и бавно кимна. Поръчах още коняк и подхвърлих:

— Страхотно средство против граждански вълнения. Много по-сполучливо от сълзотворен газ. Представи си каква сцена ще се разиграе, ако напръскаме с него разярена тълпа.

— Хубаво ще е — каза Анри. — Много хубаво.

— Още нещо можем да направим: ще вземаме баснословни суми за него от свръхбогати дебелани!

— Може — съгласи се Анри.