Читать «Размяна на съпруги» онлайн - страница 154
Роальд Даль
Пъкленото женско изчадие е можело поне да почака, докато той запише формулата. Но не, и се оказа, че Анри не е оставил нищо записано. Напразно претърсих лабораторията, след като отнесох тялото му. Затова повече от всякога твърдо реших да използувам възможно най-целесъобразно единственият кубически сантиметър от „Кучката“, останал на света.
Седмица по-късно взех от Марсел Бросоле красиво малко приспособление. За часовников механизъм служеше най-миниатюрният часовник, който бях виждал и всичко, заедно с капсулата и другите части, беше събрано в алуминиева квадратна пластинка, с размери три осми от инча. Марсел ми показа как се пълни и запечатва капсулата и как се наглася механизмът. Благодарих му и си платих сметката.
Не след дълго отпътувах за Ню Йорк. Отседнах в Манхатън, в хотел „Пласа“. Пристигнах към три часа следобед. Изкъпах се във ваната, обръснах се и поръчах да ми донесат в стаята бутилка „Гленморанджи“ и малко лед. С приятното чувство на чист, облечен с халат човек, аз си налях от силното и изключително пивко малцово уиски, а после седнах в едно удобно, голямо кресло с утринния брой на „Ню Йорк Таймс“. От апартамента ми се виждаше „Сентрал Парк“, а през отворения прозорец чувах бученето от движещите се автомобили и клаксоните на такситата по „Сентрал Парк Саут“. Изведнъж очите ми се спряха върху едно заглавие с по-дребен шрифт на първа страница. То гласеше: „Довечера Президентът ще говори по телевизията.“ Продължих да чета.
Довечера, когато ще държи реч на вечерята в негова чест, дадена от Дъщерите на Американската революция в балната зала на „Уолдорф Астория“, се очаква Президентът да направи важно изявление за външната политика…
Божичко, какъв късмет!
Бях се приготвил да чакам в Ню Йорк седмици наред, преди да ми се отдаде такъв шанс. Президентът на САЩ не се появява често сред куп жени по телевизията. Сега Президентът щеше да бъде мой, макар че умееше да се изплъзва изключително умело. Падаше често в клоаки, но винаги се измъкваше, макар и вонящ на лайна. И всеки път успяваше да увери нацията, че вонята иде от друг, а не от него. Затова бях убеден в следното: мъж, който изнасили жена пред очите на двайсет милиона зрители от цяла Америка, доста трудно би доказал, че не го е направил.
Продължих да чета.
Президентът ще говори точно двайсет минути. Началото на речта, излъчвана по всички по-големи телевизионни канали, ще бъде в девет часа вечерта. Той ще бъде представен от госпожа Елвайра Понсънби, почетен президент на Дъщерите на Американската революция. В интервю, направено в апартамента й в „Уолдорф Тауърс“, госпожа Понсънби каза, че…
Повече и не можеше да се желае! Госпожа Понсънби щеше да седи отдясно на Президента. Точно в девет и десет, когато Президентът вече доста е навлязъл в речта, а половината население на Съединените щати го гледа, една малка капсула, скрита умело някъде в пазвата на госпожа Понсънби, щеше да се спука и да изцърка половин сантилитър от „Кучката“ върху балната й рокля от златисто ламе. Представих си как Президентът, повдигнал глава, души безспирно с изхвръкнали от орбитите очи и разширени ноздри и пръхти като жребец. После изведнъж се обръща, сграбчва госпожа Понсънби, тръшва я на масата с вечерята и се хвърля отгоре й, а на всички страни хвърчат
