Читать «Размяна на съпруги» онлайн - страница 151

Симон се върна, понесла малък неръждаем пистолет за спрей. Подаде го на Анри. Анри извади от джоба си хронометър.

— Моля, пригответе се — каза той. — Ти, Пиер, застани на шестте метра.

Пиер изпълни поръката. А младата жена седна на стола. Столът беше без странични облегалки. Симон седеше много сковано, изправила гръб. По бялата й престилка нямаше нито едно петънце. Ръцете и бяха сключени на скута, колената — събрани. Анри се разположи зад нея. Аз стоях настрани.

— Готови ли сте? — извика Анри.

— Момент — каза Симон.

Това беше първата дума, изречена от нея. Младата жена стана, махна си очилата и ги остави на високата полица, след което се върна на мястото си. Приглади бялата престилка върху бедрата си, после сключи ръце и отново ги положи на скута.

— Готови ли сте вече? — отново попита Анри.

— Давай! — обадих се аз. — Стреляй!

Анри насочи малкия пистолет към голото място точно под ухото на Симон. Натисна спусъка. Чу се леко свистене и от дулото на пистолета пръсна струя ситни капчици.

— Махни си запушалките! — извика Анри на боксьора, бързо се отдръпна от Симон и зае позиция редом с мене. Боксьорът улови връвчиците, висящи от ноздрите, и ги дръпна. Намазаните с вазелин запушалки плавно се измъкнаха.

— Давай, давай! — крещеше Анри на Пиер. — Движи се! Хвърли запушалките на пода и бавно се приближавай!

Боксьорът направи крачка напред.

— Не бързай! — извика му Анри. — Важно е да се приближаваш бавно. Да, така е по-добре! Не спирай, не спирай! Продължавай!

Анри беше полудял от вълнение, а да си призная и аз започнах да се вживявам. Погледнах Симон. Тя се беше свила на стола, само на няколко ярда от боксьора. Изглеждаше напрегната и не помръдваше. Наблюдаваше всяко негово движение и внезапно аз си припомних как бях видял един бял женски плъх в клетка с питон. Питонът щеше да погълне плъха и плъхът го знаеше, затова се беше свил, притискаше се към пода и не помръдваше — хипнотизиран, вкаменен, изцяло омагьосан от бавните движения на приближаващата се змия.

Боксьорът се примъкваше напред.

Когато той мина чертата, бележеща петия метър, Симон отпусна ръце и опря длани на бедрата си. После размисли и пъхна ръце горе-долу под задните си части, вкопчена в седалката от двете страни. Сякаш се приготвяше за предстоящо нападение.

Боксьорът тъкмо беше отминал чертата на втория метър, когато подуши миризмата. Замря на място. Очите му се изцъклиха и той се залюля, сякаш го бяха ударили по главата с дървен чук. Предположих, че сигурно ще се катурне, но той се задържа прав. Стоеше и леко се поклащаше, сякаш е пиян. Изведнъж започна да издава странни звуци през ноздрите си — като леко сумтене и грухтене. Заприлича ми на прасе, душещо около копанята. После, без всякакво предупреждение, той се хвърли върху Симон. Разкъса бялата й престилка, роклята под нея и бельото. След това настъпи адска суматоха.

Няма кой знае какъв смисъл да описвам точно какво се случи през следващите няколко минути. Без друго можете горе-долу да си го представите. Все пак обаче трябва да призная, че Анри май имаше право да избере за случая един извънредно здрав физически, млад мъж. Не ми е приятно да го кажа, но се съмнявам, че тялото ми, достигнало средна възраст, щеше да се справи с невероятно силовите гимнастически упражнения, които боксьорът се принуди да изпълнява. Аз не съм зяпач. Неприятни са ми такива неща. Но в случая стоях като омагьосан. Животинската кръвожадност на човека беше страшна. Той приличаше на див звяр. И точно в разгара на събитията Анри направи нещо интересно. Извади револвер, изтича до боксьора и извика: