Читать «Размяна на съпруги» онлайн - страница 150

— Симон, това е Пиер Лакай — представи Анри боксьора.

Симон го погледна и не каза нищо. Анри не си направи труда да представи и мене.

Симон беше стройна жена на трийсетина години с приятно, чисто лице, с пригладена назад коса, сплетена и събрана на кок. Всичко това, заедно с бялата престилка и бялата кожа на лицето, внушаваше чувство за асептичност. Тя изглеждаше така, сякаш е била стерилизирана в автоклав в течение на половин час, и сега трябва да бъде пипана с гумени ръкавици. Симон гледаше боксьора с огромните си кестеняви очи.

— Да започваме. Готов ли си? — попита Анри.

— Нямам представа какво трябва да стане, но съм готов — отговори боксьорът, като леко танцуваше на пръсти.

С тебешир на пода бяха отбелязани точки на различни разстояния от стола — от половин метър до шест метра.

Анри беше готов. Явно още преди моето идване беше обмислил всичко.

— Симон ще седне на този стол — каза той и посочи обикновения дървен стол в средата на лабораторията. — А ти, Пиер, ще застанеш върху отстоящата на шест метра черта, без да сваляш запушалките. Като начало ще пръсна малко от течността върху врата на дамата — продължи Анри, обяснявайки на боксьора. — Тогава ти ще си махнеш запушалките и бавно ще тръгнеш към Симон. Най-напред искам да установя точния обсег на действие, разстоянието до обекта в момента, когато молекулите стигнат рецепторното поле — обясни той вече на мене.

— С дрехи ли ще бъде отначало? — попитах аз за боксьора.

— Ще бъде точно в същия вид, в който е сега.

— А какво се очаква от дамата: да съдействува или да се противопоставя?

— Нито едното, нито другото. Просто ще бъде послушен инструмент в ръцете му.

Симон продължаваше да гледа боксьора. Забелязах я как бавно прокарва върха на езика си по устните.

— А парфюмът не влияе ли и върху жената? — попитах аз.

— Ни най-малко. Затова ще изпратя Симон да приготви спрея.

Младата жена тръгна за главната лаборатория и затвори вратата след себе си.

— Значи пръскате момичето с нещо и аз тръгвам към него — каза боксьорът. — После какво става?

— Ще почакаме и ще видим — рече Анри. — Ти не се безпокоиш, нали?

— Аз да се безпокоя? — учуди се боксьорът. — Заради една жена?

— Така те искам — каза Анри, който явно започна да изпитва силно вълнение. Подскачаше от единия до другия край на стаята, неколкократно провери дали столът е точно на отбелязаното с тебешир място. Също така махна от масата всичко чупливо — колби, стъкленици и епруветки — и ги нареди на висока полица. — Не разполагаме с идеалната обстановка за целта — каза той, — но трябва да се възползуваме максимално от положението.

След което Анри скри долната част на лицето си зад хирургическа маска и подаде такава маска и на мене.

— Нямаш ли вяра на запушалките? — попитах го аз.

— Нека вземем още една предпазна мярка — отговори той. — Сложи си маската.