Читать «Борсови игри» онлайн - страница 52

Вдигнах телефона, набрах „Блуумфийлд Уайс“ и поисках да ме свържат с мистър Боуен.

— Боуен на телефона.

Гласът му беше кисел и официален. Големите фирми като „Блуумфийлд Уайс“ се отнасят сериозно към тези проблеми. Един скандал би им коствал не само загуба от няколко милиона като глоба, но и загуба на репутация. След случая с „Блу Ароу“, когато се бяха отнесли пренебрежително с един служител по фирмената етика, големите институции започнаха да поставят на тези постове хора с непреклонна воля, които свято тачеха буквата на закона и никой не можеше да ги подритва, както си иска.

— Добро утро, мистър Боуен, обажда се Пол Мъри от „Де Джонг и Ко“ — казах аз. — Безпокоя ви във връзка с последното ви писмо до Деби Чейтър, нашият служител по фирмената етика.

— О, да.

— Длъжен съм да ви уведомя, че Деби почина само преди няколко дни. — Изминалото време и многократните обяснения по телефона ме бяха облекчили донякъде да произнеса тези думи.

— Съжалявам много — изрече Боуен с глас, в който нямаше и следа от съжаление.

— Мога ли да ви предложа помощта си относно американската компания „Джипсъм“? Двамата с Деби работихме върху случая. А тази сутрин прочетох писмото ви до нея.

— Сигурно можете. Изчакайте ме само да взема папката. — По телефона се разнесе шумолене на хартия. — Да, един от колегите ми в Ню Йорк ни алармира за необичайни раздвижвания в цената на акциите на „Джипсъм“. Разследването ни извади наяве няколко интересни факта, но за съжаление още не сме в състояние да предприемем каквото и да било. Бяхме много заинтересовани от писмото на мис Чейтър, в което тя обосновава подозренията си. Предполагам, разбирате, че на този стадии цялото разследване е много поверително.

— Да, разбира се — казах аз.

— Добре. Ние разследваме двама служители на „Блуумфийлд Уайс“ и един клиент на фирмата. Има и още един човек… — Чух как отгръща страницата. — Споменахте, че се казвате Мъри, нали така? — запита Боуен с глас по-нисък и по-гробовен, отколкото в началото на разговора ни.

— Да — казах аз и преглътнах с усилие.

— А, страхувам се, че с това папката ми се изчерпва. Довиждане, мистър Мъри.

— Не можем ли да се срещнем, както предложихте?

— Не мисля, че е необходимо — отсече Боуен. — Довиждане. — И затвори.

Смъкнах се в стола и се замислих. Това разследване никак не ми харесваше.

Смътни представи за съдебни процеси и затвор ми се завъртяха из главата. После се стегнах. Не бях направил нищо незаконно. Деби го бе потвърдила, а тя познаваше закона. Не разполагах с вътрешнофирмена информация. Беше съвсем естествено хората да ме отбележат като потенциален потребител заради покупката ми, но аз нямаше за какво да се тревожа. Абсолютно за нищо.

Но за да се застраховам напълно, отново избрах „Блуумфийлд Уайс“. Обади се Кати.