Читать «Борсови игри» онлайн - страница 51

Стигнах до една купчина проспекти. Повечето се отнасяха за облигации, емитирани от компаниите, базирани в Нидерландските Антили. Най-отгоре беше проспектът на „Тремънт Капитал“, който Деби бе хвърлила върху бюрото ми. Беше споменала, че нещо не й изглежда редовен. Вдигнах го и набързо го прелистих. Стори ми се съвсем редовен. Имаше една или две бележки, нахвърляни с молив в полето. Никоя от тях не изглеждаше странна.

Отделих проспектите на една страна и се зарових по-нататък в купчината. След малко попаднах на информационен меморандум, отнасящ се за „Таити“. Тук вече не бързах с прелистването. Деби бе използвала жълт маркер за подчертаване. Бяха отбелязани само два или три пасажа. Следващите обаче бяха далеч по-интересни. Беше подчертала името на Ъруин Пайпър и препратките за Комисията по хазарта в щата Невада. Имаше едно място, специално отбелязано с флуоресциращо жълто:

„Потенциалните инвеститори се обсъждат от Комисията по хазарта в щата Невада, за да се откаже издаване на лиценз на всяко лице, замесено в престъпна дейност. Безупречният облик на кандидата е най-важното условие за издаване на какъвто и да било лиценз.“

Кати Лейзънби беше цитирала политиката на комисията при срещата ни като доказателство, че Пайпър е чист. Но беше възможно да е била заблудена. Може би Деби беше открила нещо, което да разкрива истината по случая.

И може би това й беше струвало живота.

Изправих се и погледнах през прозореца на запад. Бях сигурен в едно — невъзможно беше Деби да се е самоубила. Разбира се, винаги можеше да се допусне вероятността от нещастен случай, но аз лично не го вярвах. Някой я беше блъснал, и този човек почти сигурно беше онзи, който я изплаши толкова много при излизането ни от корабчето. А щом са я убили, значи има и мотив. Нищо друго не би могло да обясни убийството й.

Седнах отново и продължих да сортирам документите. След час и половина, тъкмо приключвах, дойде Карън с едно писмо.

— Какво да правя с пощата на Деби? — попита тя.

Зачудих се колко ли дълго продължават да получават писма мъртвите.

— Ами давай ми я — казах аз.

Карън ми подаде един бял плик с фирмения знак на „Блуумфийлд Уайс“. На него имаше щемпел: „Лично и поверително: Да се отвори само от адресата“. „Малко трудно“ — помислих си мрачно аз и го разпечатах.

Скъпа мис Чейтър,

Благодаря Ви за последното Ви писмо относно търговията с акции на американската компания „Джипсъм“.

Ние започнахме свое собствено разследване за възможните нарушения на служители от „Блуумфийлд Уайс“ по отношение на същите тези акции. Предлагам Ви да се срещнем, за да обменим информация по този случай. Ще Ви се обадя по телефона в началото на следващата седмица, за да уговорим удобно време.

Искрено Ваш

Роналд Боуен

Старши служител по проблемите на вътрешнофирмената етика

Това разпали интереса ми. Очевидно акциите на „Джипсъм“ бяха скочили рязко, след като беше обявено поглъщането й от ГСК. Писмото потвърждаваше подозренията на Деби и правото й да се страхува за живота си. Замислих се към кого ли да се отнеса в „Де Джонг“. Най-вероятно трябваше да предам писмото на Хамилтън, тъй като вече нямахме служител по проблемите на вътрешнофирмената етика. Но бях любопитен да узная за какво става дума. Щом бях поел да приключа работите й, защо да не се заема и с този проблем?