Читать «Борсови игри» онлайн - страница 50

— Не, мисля, че не бяха. Макар че имаше един, който съвсем наскоро я притесни доста. Май и той й беше колега.

Чудех се кой ли може да е бил. Не успях да сдържа любопитството си и я попитах.

— Не мога да си спомня името му — каза тя. — Последния път, когато го видях, беше преди две години. Много тежък случай.

Реших да сменя темата.

— Как се запознахте с Деби?

— О, и двете се ровехме из клаузите и параграфите на една и съща фирма, „Дени Кларк“. Аз съм още там, но Деби мечтаеше за велики дела, нали знаете. Тъй като и двете си търсехме квартира в Лондон, беше естествено да живеем заедно. — Тя прехапа долната си устна. — Страшно ще ми липсва…

— Не сте единствената — изрекох аз. Вече наближавахме гарата. Паркирах пред входа.

— Благодаря ви много — произнесе тя, докато слизаше от колата. — Надявам се пак да се видим, само че при по-приятни обстоятелства. — И с тези думи изчезна в чакалнята.

На връщане в Лондон се опитах да си представя картината, нарисувана ми от Фелисити — как Деби преспива с цяла върволица мъже. Но характерът й съвсем не беше такъв. От друга страна, защо пък да не беше?

Бюрото на Деби си беше същото. Затрупано с недовършени задания. Дребни жълти листчета й напомняха какво още има да свърши и на кои хора да се обади. Справочникът на асоциациите от банки с облигации лежеше разтворен, обърнат със страниците надолу, в очакване да го вдигне и да намери следващата й нужна страница. Бих предпочел да беше подредено — бюрото на човек, починал от естествена смърт, а не от насилствена.

Най-отгоре тя държеше един голям черен бележник с фирмения знак на „Харисън Брадърс“. Миналогодишният подарък за Коледа. Прелистих го. Нищо, което да привлече вниманието ми. Срещите за следващата седмица бяха уговорени много сгъстено, като по-нататък, за август, съвсем оредяваха. А от септември страниците бяха съвсем чисти.

Окото ми се закачи за един ред. Уговорена среща с мистър Де Джонг. Насрочена за деня след смъртта й, в 10 часа и 30 минути. Доста странно. Обикновено нямахме работа с него, а и много рядко го мяркахме. Макар че от време на време се срещаше с Хамилтън, единственият ден, в който се видях с него, беше в офиса му, когато постъпвах на работа. Приятен човек, макар че трудно би минал за общителен.

Започнах да подреждам бюрото й. Като начало сортирах всичките й лични вещи в един празен кашон от копирна хартия. Не бяха много и определено нямаше нищо, което би представлявало ценност за някой страничен човек. Стара пудриера, два чифта слипове, три картона от кисело мляко, куп пластмасови лъжички, нож за хартия с гравирано име на сделка, сключена през времето й на работа като адвокат, няколко дамски превръзки и един разръфан роман на Джили Купър. Помислих дали да не изхвърля всичко, но не се осмелих. С изключение на картоните кисело мляко събрах вещите й в кашона. Щях да го занеса в квартирата й при останалите й неща.

После се захванах да подреждам всички документи и чекмеджета. Изхвърлих повечето и запазих само някои — да ги върна в библиотеката за каталогизиране.