Читать «Борсови игри» онлайн - страница 46

— Защо не се отбиеш да пийнем нещо при мен? — предложи той.

В първия момент не можах да произнеса и звук. Поканата ме остави без думи. Не виждах просто за какво можем да говорим половин нас, но не можех да му откажа.

— Благодаря ти — казах аз.

Хамилтън живееше в една нашарена в сиво бетонна сграда в Барбикън, точно на север от Сити. Намираше се само на четвърт час пеша от офиса. Вървяхме в мълчание. Барбикън е един лабиринт от бетонни тротоари и кули, обгръщащи старите стени и църкви на Сити на пет-шест метра над нивото на улицата. Човек се ориентира толкова трудно сред тях, че пешеходните пътеки са нашарени с жълти линии, сочещи къде може и къде не може да се отиде. Не е квартал, в който бих живял.

Накрая стигнахме до блока на Хамилтън и взехме асансьора до най-горния етаж. Квартирата му беше малка и удобна. Скъпа, но ненатрапваща се мебелировка предлагаща почти всичко, от което може да се нуждае човек, че и повече. Единствените картини по стените бяха комплект репродукции от деветнайсети век на абатствата в Шотландия. Е, хубаво е по стените да има картини, но трудно могат да се намерят по-мрачни от тези. Хвърлих любопитен поглед през една отворена врата и зърнах само крайчеца на бюро.

— Това е кабинетът ми — каза Хамилтън. — Ела да го видиш.

Влязохме в следващата стая. Пред прозореца действително имаше бюро. Стените от пода до тавана бяха покрити с рафтове и шкафове. В това малко помещение имаше хиляди книги и учебници. Напомняше донякъде на кабинет на университетски преподавател, с тази малка подробност, че беше абсолютно подредено. Всяко нещо си знаеше мястото. Върху бюрото имаше само един компютър.

Разгледах набързо рафтовете. Почти всички книги бяха от областта на финансите или икономиката, много издадени през миналия век. Но имаше и един раздел, който възбуди любопитството ми. Съдържаше заглавия като „Теория на хаоса“ от Глайк, „Тълпата в историята“ на Рууд и дори „Произходът на видовете“ от Дарвин. Имаше трудове по психология, физика, религия и лингвистика.

Хамилтън застана до мен.

— Трябва да се запознаеш с някои от тях. Ще ти помогнат да разбереш по-добре пазара.

Изгледах го озадачен.

— Пазарът представлява движения на цените, на групи от хора, които работят заедно, конкуренция, информация, страх, алчност, вяра — продължи той. — Всяко едно от тези неща се изучава подробно от група научни дисциплини, всяко едно от тях може да ти помогне да си обясниш защо пазарът днес се държи по един начин, а не по друг.

— О, разбирам — казах аз. Сега вече ми беше ясно. В света на Хамилтън великите умове на науката и разума бяха направили значителен принос в областта на теорията на финансите. Очевидно животът им не беше минал напразно.

Издърпах „Князът“ от Николо Макиавели и го вдигнах пред очите му.

— И това ли?

Той се усмихна.

— О, Макиавели наистина е разбирал властта. Това е книга единствено за властта и за начините как да я използваме. Същото нещо е и с финансовите пазари. Парите представляват власт, информацията също, а способността да анализираш, и тя е власт.